На 30 юни 1971 г. в катастрофа на прохода Витиня загиват две от емблематичните фигури в историята на българския футбол, но легендата за тях остава жива и до днес.
Имената на Гунди и Котков припомнят, че има легенди, които не умират. Приказката за Георги Аспарухов и Никола Котков се разказва от бащи на синове до ден днешен и не позволява пламъкът на величието им да угасне. Те останаха във футболната и обществена памет със своя чар и елегантност. Бяха всенародни любимци и затова до наши дни не секва скръбта по ранната им гибел.
Именно затова за поредна година паметта им бе почетена. Ръководството, ветерани и привърженици на "Левски" отдадоха уважение, поднасяйки цветя и венци на големите футболисти. Историята за легендарните футболисти се предава от поколение на поколение, а двамата стават еталон за истински професионалисти.
„Примерът, който са оставили те, е непреходен. Те са загинали в годините преди аз да съм се родил. Аз съм от хората, които никога не са имали възможността да ги гледат на живо. За мен тяхната легенда още е жива. Има някаква мистерия около Гунди и Котков, която продължава да витае във въздуха и днес. Младите футболисти днес трябва да открият, какво ги е правило Гунди и Котков велики. След това да се опитат да го приложат днес”, заяви изпълнителният директор на „Левски” Красимир Иванов.
Легендата на синия клуб Ангел Станков си спомня годините, когато е тичал край терена, за да гони топките. Топките на големите футболисти, към които е изпитвал и продължава да изпитва огромно уважение. Сигурен е, че ако бяха родени днес – щяха да са сред най-добрите в света.
„Освен легенди, те бяха огромни хора. Имаше една магия около тях, която караше хората да ходят на стадионите заради тях. Няма значение къде се намират, срещу кого играят. Противниковите състезатели и публика също ги уважаваше. Излъчваха нещо благородно, нещо човешко. Всички, които бяха в националния се опитваха да бъдат около тях, да контактуват с тях. Може би в съвремения живот щяха да бъдат Кройф, Мерси, Марадона.”
Много фенове на "сините" също дойдоха да поставят цветя на гробовете на своите вечни любимци Аспарухов и Котков. Самият Никола Котков навремето е казал: "Когато публиката е малко, замисли се за причината!".
Истината обаче е една - тази публика бързо ще забрави всеки незаслужил, но ще помни винаги историята за тези огромни професионалисти.
