Името му е познато в цял свят! "България" и "Христо Стоичков" за чужденците са синоними. Прославил родината си със знаменитата си кариера, днес носителят на най-престижната индивидуална награда във футбола - "Златна топка" (1994 г.), е избрал призванието да подкрепя новите спортни герои на България. А през изминалата 2021 г. имаше доста работа!
"Най-щастливите моменти ги изживях на олимпийските игри. Да видиш нашите красиви момичета със златния медал - няма по-хубав момент! В гимнастиката. Стойка Кръстева. Ивет (Горанова). Това младо момиче как се бие! Аз им казах: "Това е България. Малка България, но Златни момичета и момчета!". Олимпиадата е върхът на кариерата на всеки един спортист. Изживях я с много радост. Знаех, че могат! Много пъти имах възможност да разговарям с Илиана Раева. Винаги съм ги подкрепял нашите спортисти, но с нея поддържах връзка. Тя ме увери, че са подготвени този ансамбъл и го показаха. Макар че рускините много взеха да протестират, особено тяхната президентка (б.а. - Ирина Винер), която вече премина всички граници. Нашите момичета бяха великолепни, прекрасни. Нямам думи", сподели Христо Стоичков дни преди изтичането на 2021 г.
Той не пропускаше да отправи своите пожелания за успех и поздрави не само към българските спортисти на Игрите в Токио! Стоичков се превърна в талисман на женския национален тим по волейбол, който през 2021 г. спечели турнира "Златна лига".
"Като спортист съм го изживял - да стъпиш на най-големия връх, и когато ги видях със сълзи в очите, това беше за мен моментът! За всички наши медалисти. Много често казваме, че е лесно да спечелиш медал, но има много труд. За мен е много важно да подкрепиш един спортист. Аз съм минал по този път и знам какво е в трудните моменти да бъдеш подкрепен от треньора, от публиката, от твоите колеги. Затова на всички наши спортисти винаги им пращах пожелания. Защото вярвам. Винаги съм вярвал, че можем да прескочим нашите възможности. Успях във футбола, преди мен са успявали много повече големи спортисти - в борбата, в бокса, в гребането, в леката атлетика, в гимнастиката. Всички спортисти заслужават голямо "Благодаря!" от мен и моето семейство. Изпълниха ми душата. Гордея се с всички тях!", заяви той.
Стоичков е убеден, че българският спорт има нужда от подкрепа.
"Мисля, че ние сме се доказали като спортна нация. Воювали сме срещу Русия, срещу Америка, срещу Китай, за да покажем, че срещу тези големи държави можем. За нас преди години Испания, Франция, Германия, Турция, Гърция... бяха топъл хляб, учихме ги на тези спортове. Времената се менят и се радвам на тези млади момичета и момчета, които тепърва завръщат нашето самочувствие в света. Малко хора знаят какво е да си световен, европейски, олимпийски. Когато кажат "Той е най-добрият"... Да, но зад гърба има много седмици, часове, дни, месеци, години с този труд, за да го постигнеш този успех. Аз съм минал по този път и знам какво е. Нека всички, които можем да помогнем на младия спортист - дали ще бъде сега Министерството на спорта, федерациите, дружествата, нека тези деца не се лишават, да им се даде път, да им се отвори вратата. Мисля, че нито един от младото поколение, които станаха медалисти, ще кажат "Аз съм си изпълнил задачата, станах олимпийски шампион, станах европейски или световен и се отказвам". Не, не! Оттук нататък ти предстои!", убеден е Стоичков.
Той заяви, че именно спортът в училище възпитава характер и, ако той се превърне в приоритет, успехите няма да закъснеят.
"Винаги казвам на младите "Много е трудно да изкачиш един баир. Много по-трудно е да се задържиш на върха. Най-лесно е да паднеш надолу". Това сме го изживели. Виждаме колко спортисти са били на върха и сега вече ги няма. Това трябва да направим за младите спортисти - да се върнат спортните училища, спортните паралелки, да има училищни първенства, да има масов спорт, да има нещо, което да воюват, да доказват. Няма го масовият спорт, няма ги битките между училищата, между класовете. Мисля, че това е най-точният път - да тръгнеш между паралелките, между класовете, между училищата. Това е истинското, да се докажеш. И оттам нататък вече има специалисти, треньори, които наблюдават. Вече го няма. Няма я тази дисциплина. Държавата трябва да застъпи и Министерството на образованието да задължи тези неща да ги има в училище. Оттам нататък Министерството на спорта също трябва да го направи. Аз вярвам, че тези неща трябва да се върнат. Иначе ще чакаме едно момченце, едно момиченце, един ансамбъл. Масовото трябва да го върнем. Ако върнем тази система, аз съм убеден, че отново ще бъдем там, където ни е било винаги мястото - на върха".
От години Камата е част от испаноезичната телевизия "Унивижън", която се излъчва в САЩ. Въпреки това той намира време да се върне в България.
"Никога не съм оставял Родината, макар че преди години ме разбраха много погрешно. България винаги е в сърцето ми, защото, където и да отидеш, пише "Христо Стоичков - България". Това, че живея в Барселона, играл съм там и имам жилище или както в последните 8 години - в Маями, това не изключва моята обич към моята държава, към моята страна. Тук имаме неща, които в целия свят ги няма и няма да ги има. Аз обичам моята страна", заяви Стоичков.
Специално пред bTV той разкри плановете си за следващите 12 месеца, както и голямата му професионална цел.
"За тази година съм си поставил за цел да направя страхотен филм за баща и синове, които играят. И това ми е целта. Най-вероятно през април-май ще направя тези интервюта, ще изкараме кадри от бащите, когато са играли, как са тръгнали синовете им да играят. Ще направя с Чоло Симеоне, с Паоло Малдини, с Шмайхел"
Кипящ от енергия за нови подвизи на екрана, Стоичков си пожелава здраве - за него, за семейството му и за най-близките му. Както и единство между хората!
"Искам да съм здрав, семейството ми да е здраво, внучката ми да е здрава, да са щастливи. На всеки един пожелавам крепко здраве през новата година, да се уважават, да се обичат. И веднъж завинаги да спрем да се делим. На всички през новата година - още по-голяма любов, още по-голямо уважение, здраве никога да не го напуска. Живеем в доста трудни времена. Загубихме доста млади хора, доста възрастни си отидоха от този вирус. Но... това е пътят. Трябва да бъдем задружни"
