Росица Денчева пред bTV: Мачът, който никога няма да забравя, всъщност предстои
Росица Денчева още усеща еуфорията от Анталия. Преди дни тя стигна до най-големия успех в кариерата си. 19-годишната българка триумфира на турнира от сериите WTA 125 на клей в турския курорт. На финала нашето момиче победи рускинята Алевтина Ибрагимова със 7:5, 6:4.
Последната точка на финала поставя началото на един от най-емоционалните моменти в досегашната ѝ кариера, но не защото предварително е усещала, че турнирът ще бъде неин. Напротив.
„Във всеки един мач бях готова да приема както загубата, така и победата и просто си повтарях как трябва да изляза на корта и да направя всичко, каквото мога, пък каквото стане. И след последната точка на финала наистина не можах да повярвам какво се случи и изпаднах в еуфория покрай всичките аплодисменти, автографи, снимки и т.н. и все още усещам това вълнение в себе си“, разказва пред btvsport тенисистката.
Тази емоция идва в момент, в който пред Денчева вече стои следващата голяма сцена. Българката ще участва в квалификациите на Australian Open, а това ще бъде първият ѝ Голям шлем при жените.
„Изключително щастлива съм, че успях да се класирам за първия си Мейджър при жените и ще се опитам да се представя по най-добрия начин там и като цяло да се насладя на престоя си и на атмосферата.“
Пътят до този момент започва много преди големите турнири и големите сцени. Всъщност началото идва почти случайно. Роси вижда деца, които играят тенис в парка, и веднага разбира, че иска да бъде част от това.
„Запалих се по тениса като видях децата в парка как играеха и казах на мама, че докато не ме запише няма да тръгна. Тя съответно ме записа, започнах да тренирам и останалото е история. Иначе преди няколко години съчетавах тениса с художествена гимнастика и с танци.“
Днес обаче кортът е нейният свят. А зад красивите точки, победите и аплодисментите стои страна на професионалния спорт, която остава невидима за зрителя. Най-трудната битка често не е срещу съперничката от другата страна на мрежата, а със самата себе си.
„Бих казала, че най-трудното е да се справяш психически със ситуациите и да издържаш на напрежението. В кариерата на всеки спортист има известни спадове, които не са никак лесни за преодоляване и като се вземат под внимание и очакванията, които другите имат към теб, това носи допълнителна тежест. Изключително трудно е да останеш стабилен и да поддържаш една постоянно добра игрова форма.“
Точно затова в най-напрегнатите моменти Денчева се връща към най-простото - към самата точка. Без да мисли за резултата, без да позволява на напрежението да вземе връх.
„В такива моменти обикновено си повтарям как трябва да запазя спокойствие, доколкото е възможно и да не се фокусирам върху резултата, ами върху изграждането на точката.“
Това отношение към настоящето е една от най-ясните черти в начина, по който Роси гледа на кариерата си. Тя не иска да живее предварително в бъдещето и да си създава картини, които един ден могат да се окажат различни от реалността.
„Предпочитам да не си представям разни неща в бъдещето, а да остана вярна на настоящето. Не искам да си изграждам някакви представи, които ако не дай си Боже не се случат, после остана разочарована от това какво съм си представяла, че ще постигна, а всъщност не съм успяла. Така че поради тази причина мисля само за настоящето и се радвам на всеки един постигнат успех.“
А когато говори за най-голямата сцена, за нея това не е просто въпрос на спортен успех. Там има и нещо много по-голямо - България.
„За мен това би било огромна чест и сбъдната мечта. Да изляза на най-голямата сцена и да представям България пред света би означавало да покажа не само на какво съм способна като тенисистка, но и откъде съм тръгнала. Бих искала да накарам хората в България да се гордеят и да вдъхновя други деца да повярват, че с много труд, постоянство и вяра в себе си мечтите могат да се превърнат в реалност.“
И въпреки че професионалният тенис изисква почти всичко от един спортист, извън корта Роси търси най-обикновените неща. Малко време с приятелки, филм и възможност да изключи от света на тренировките, мачовете и пътуванията.
„Преди мач не слушам музика. Любими филми или сериали нямам, гледам предимно криминални или екшън.“
Ако можеше за един ден да размени живота си с друг спортист, изборът ѝ също е показателен. Не е трудно да се досетим защо именно Роджър Федерер би бил нейният избор.
„Бих разменила живота си за един ден със Роджър Федерер. Като тенисистка, за мен би било невероятно да усетя какво е да притежаваш тази абсолютна психическа, физическа и тактическа доминация на корта и да разбера как се справяш с напрежението на най-високото възможно ниво.“
А когато става дума за мачовете, които остават завинаги, Роси отказва да посочи един. Не защото няма важни двубои, а защото вярва, че най-специалният все още не е изигран.
„Честно казано, все още нямам един конкретен мач, който да засенчва всички останали. Всеки мач за мен е нова история и различен урок. Вярвам, че мачът, който никога няма да забравя, всъщност предстои да го изиграя.“
Завършваме с въпроса какво би казала днес на онова момиче, което за първи път хваща тенис ракетата и все още не знае накъде ще я отведе този път.
„Бих й казала да не се отчайва или да изпада в краен негативизъм, когато срещне трудности пред себе си, защото те са част от пътя на всеки и именно те те изграждат като силна личност в живота и на спортното игрище. И също така бих й казала да вярва малко повече в себе си и своите възможности и да не се подценява.“
От онзи ден в парка до финала в Анталия пътят вече е дълъг. Но за Росица Денчева той очевидно е далеч от своя край. Следва Australian Open, следват нови мачове и нови уроци.
А най-важният мач? Според самата Роси той все още предстои.
