Марсело Риос спечели 18 титли на сингъл, включително пет от сериите Мастърс 1000
Марсело Риос е едно от онези имена, които тенисът помни завинаги. Чилиецът стигна до самия връх на световния тенис, побеждаваше най-големите звезди на своето поколение и остави след себе си кариера, изпълнена с талант, креативност и моменти, които го превърнаха в историческа фигура.
Но животът след тениса се оказа много по-различен от това, което мнозина очакваха.
През 1998 г. Риос влезе в историята. След победа над легендарния Андре Агаси на финала на турнира в Кий Бискейн той се изкачи до №1 в световната ранглиста. Така стана първият латиноамерикански тенисист, достигнал върха в професионалната ера.
Това беше естественият резултат от един невероятен талант. Риос имаше страхотно чувство за топката, изключителна креативност и способност да прави на корта неща, които изглеждаха недостъпни за останалите. Кариерата му продължи само 10 сезона, но остави дълбока следа.
Чилиецът спечели 18 титли на сингъл от ATP, включително пет от сериите Мастърс 1000. Само един голям трофей обаче така и не намери място във витрината му - Риос никога не спечели турнир от Големия шлем.
Най-близо беше през същата 1998 г., когато стигна до финала на Откритото първенство на Австралия. Там обаче загуби от Петер Корда.
И до днес Риос остава единственият тенисист в историята, достигнал върха на ранглистата, без да е спечелил Мейджър.
Но това не е единственият му уникален рекорд. През 1999 г. той стана първият играч, спечелил в един и същи сезон турнирите Мастърс в Монте Карло, Рим и Хамбург на клей.
След края на професионалната си кариера Риос открито говори за проблемите, с които се сблъсква. Той споделя за силен стрес, тревожност и други здравословни трудности.
В един от най-тежките периоди дори е приемал 12 мг "Ривотрил" дневно, предписан му от психиатър. През 2013 г. бившият №1 е спешно хоспитализиран заради силно главоболие. По-късно е диагностициран със синдром на обратима церебрална вазоконстрикция. Година по-късно отново се оказва в болница заради същия проблем.
Така животът на човек, който някога е бил на върха на световния спорт, започва да изглежда по съвсем различен начин.
На корта Риос беше човекът, който можеше да направи почти всичко. Той имаше таланта, за да побеждава най-големите, и характера на играч, който никога не оставаше незабелязан.
