Бартоломей Лемански трудно може да остане незабелязан
Бартоломей Лемански е от волейболистите, които трудно могат да останат незабелязани. Със своите 217 см височина и обувки №50 полякът е истински гигант край мрежата. Но зад внушителната физика се крие история за тежка психологическа битка, загубена вяра и завръщане, което промени всичко.
Днес 30-годишният централен блокировач е важна част от националния отбор на Полша, воден от Никола Гърбич. През 2026 г. той спечели два златни медала с тима, а на европейското първенство, на което София бе съдомакин, беше избран за най-добър на своя пост. Само допреди година обаче Лемански е бил близо до решение, което можеше да сложи край на всичко постигнато.
Роденият във Варшава през 1996 г. волейболист дебютира за мъжкия национален отбор през 2017 г. След това обаче изпада от състава и между 2019 и 2026 г. гледа мачовете по телевизията. В най-трудния период от живота си той се бори с тежка депресия и сериозно обмисля да се откаже от волейбола. Подкрепата на семейството, годеницата му и професионалистите, които му помагат, се оказва решаваща.
„Наистина бях много близо до решението да сложа край на всичко, да спра със спорта. Беше ми много трудно психически. Но с помощта на най-близките ми, годеницата ми, както и професионалната помощ, която получих, успях да се измъкна от всичко това и да започна отново да се наслаждавам на волейбола“, разказва Лемански.
Възможността да се завърне в националния отбор идва, след като контузии на двама от обичайните титуляри отварят място в състава на Гърбич. Полякът се възползва от шанса и се превръща в един от важните играчи на тима. „Имаше момент, в който наистина вече нямах никаква надежда да получа тази възможност. Дадоха ми шанс и съм щастлив, че го използвах на сто процента, защото завършваме сезона на националния отбор с два златни медала“, казва централният блокировач след европейския триумф.
Златото от Евро 2026 има особена стойност за Лемански. То е доказателство не само за спортните му качества, но и за пътя, който е извървял, за да се върне на най-високо ниво. "Исках да приключа с волейбола и съм щастлив, че не го направих.
