Мъжкият ни национален отбор по волейбол може да се похвали с 5 медала от световни първенства, но с представянето си в Катовице нашите останаха много, много далеч от почетната стълбичка. След три загуби и едва 2 спечелени гейма, в най-добрия случай четата на Ники Желязков ще заемат 17-о място в крайното класиране. Дъно, което никога не сме достигали.
Най-слабото ни класиране до момента бе 13-о място - на планетарния шампионат през 2002 г. в Аржентина и 12 години по-късно - в Полша.
Палмата в представянето ни е второто място в София през 1970 г. При дебюта ни през 1949 г. в Чехословакия и три години по-късно в СССР - сме трети. С бронз се окичваме и през 1986 г. и 20 лета по-късно в Япония. Тогава в отбора на Мартин Стоев блести Владимир Николов, чиито син Александър направи своя дебют на световно сега в Полша.
Статистиката показва, че никога не сме завършвали на световно без успех. Най-малко победи преди настоящия шампионат записваме в Гърция през 1994 г. - две, когато финишираме 9-и. Два пъти побеждаваме и в Аржентина през 2002 г. Тогава начело на тима ни е Асен Гълъбинов.
