Един от топ нападателите в света и звезда на Наполи Виктор Осимен, разкри потресаващи подробности за израстването си в крайна бедност в Лагос. Неговият път от оцеляването край най-голямото сметище в Африка до избирането му за "Футболист №1 на Африка" е история за невероятна борба, характер и мечта, която е преодоляла безнадеждността.
Историята на Виктор започва в Олусосун и близо до едно от най-големите сметища в Африка, планина от боклук, която се простира на 40 хектара и приема до 10 000 тона нови отпадъци всеки ден. За жителите на Лагос това е просто незабележима точка на пътя, която разпростира непоносима смрад и отделя токсични газове, но за хилядите хора, които живеят в непосредствена близост, това, е сурово ежедневие.
В тази среда, където респираторните заболявания, замърсената вода и постоянната заплаха от изгонване са част от живота, на 29 декември 1998 г. се ражда момче, чиято съдба ще вдъхнови милиони.
Израстването на Виктор Осимен, най-малкият от седемте братя и сестри, е белязано от трагедия и лишения. Той губи майка си като момче, а само три месеца по-късно баща му остава без работа, хвърляйки семейството в пълна несигурност. Осемчленното семейство е принудено да спи в една-единствена наета под наем стая, за да намали разходите. Оцеляването се превръща в единствената цел. Съседите си спомнят, че Виктор е бил син на цялата улица - жените го изпращали да пазарува, той вършел и домакинска работа, която другите не искали. "Беше добро момче, всички го изпращахме по поръчки. винаги беше готов да помогне", каза един от бившите му съседи, Рисикат Бело.
По-големият му брат продава вестници, сестрата - портокали на улицата, а малкият Виктор се озоваваше насред хаотичния трафик на Лагос, тичайки бос между колите и продавайки вода в торбички, за да припечели нещо. "Трябваше да оцелеем, затова се държахме заедно. Вечер всички се събирахме и слагахме парите на масата. Давахме всичко на по-голямата сестра, тя се грижеше за храната и всичко останало", спомня си Осимен трудните дни. Но дори всички усилия често не бяха достатъчни. В едно от най-трогателните признания той разкрива, че оцеляването понякога означавало търсене на храна на място, от което всички останали бягали.
"Израснах близо до едно от най-големите сметища. С приятелите ми ходехме там да търсим дрехи. Дори храна с изтекъл срок на годност, мляко, хляб...", шокира футболистът.
Именно това сметище, символ на безнадеждност, се превърна в източник на надежда за него. Футболът беше неговото бягство, а екипировката - лукс, който не можеше да си позволи. Ето защо той и приятелите му редовно ходят на сметището, за да търсят изхвърлени футболни обувки. "Беше борба. Понякога намираш дясна обувка Nike, а след това търсиш с часове лявата и накрая - хоп Reebok! Сестра ми закърпваше всичко", описа той живота си преди години. Този чифт закърпени, несъответстващи футболни обувки се превърна в символ на непоколебимата му воля за успех.
Талантът и борбеният му дух не можеха да останат незабелязани. Играейки за местния клуб Олусосун Юнайтед, той привлече вниманието на футболните скаути. Скоро последва покана за лагера на националния отбор на Нигерия до 17 години. Там той се изправи пред невероятна конкуренция – повече от две хиляди момчета имаха една и съща мечта. Треньорът Емануел Амунеке му даде само 15 минути, за да се докаже. Виктор отбеляза два гола. Останалото е история. На световното първенство по футбол за младежи до 17 години през 2015 г. в Чили той изведе Нигерия до титлата, поставяйки рекорд на турнира с 10 гола и печелейки "Златната обувка". Баща му, който го гледа за първи път по телевизията в къщата на съсед, пада на колене и плаче с часове...
Последва трансфер в Европа, във Волфсбург в Германия, но началото беше трудно. Поредица от сериозни контузии и операции заплашваха да сложат край на мечтата му. Но, както толкова пъти в живота си, Осимен не се отказа. Избухна в Лил, което му донесе рекорден трансфер в Наполи през 2020 г. на стойност 70 милиона евро, превръщайки го в най-скъпия африкански футболист в историята. В града на Диего Армандо Марадона той се превърна в икона, водейки клуба до първата му титла в италианския шампионат след 33 години. Успехите му достигнаха кулминацията си през 2023 г., когато беше обявен за най-добър африкански футболист.
Въпреки че сега живее живот, за който е можел само да мечтае, той никога не е забравил откъде е дошъл. С първия си бонус от договора си той купува къща на баща си в Лагос и се грижи за братята и сестрите си.
Всяко посещение в Олусосун се превръща в празник, а той е най-голямото вдъхновение за децата от неговия район. "Щастлив съм, когато знам, че имат достатъчно храна. Те винаги са ми помагали и е естествено да искам да променя живота им", казва Виктор, добавяйки в заключение: "Измъкването на семейството ми от бедността е най-голямата ми победа."
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
