Хорхе Меси не позволи на света да загуби Лео

„Кой баща би пуснал толкова малко дете само?“, попита Хорхе Меси журналист от „Гардиън“ през декември 2009 г. Отговорът е прост: хиляди. Може би милиони.

Но не и Хорхе.

Той не беше само баща на Лео. Беше негов треньор, човекът, който вярваше в него, когато мечтата изглеждаше почти невъзможна.

Всичко започна в Грандоли - клубът, в който играеха по-големите братя на Лео, където баща му работеше като треньор, а чичо му беше част от първия отбор. Лео първоначално просто гледаше мачовете.

Един ден обаче треньорът Салвадор Апарисио останал без играч. Помолил майката на бъдещата мега звезда да пусне момчето, но тя отказала. Тогава баба му казала: „Хайде, нека играе.“

Лео бил едва на пет.

Апарисио го изпратил на десния фланг и казал на баба му: „Ако видите, че плаче или се плаши, изведете го от терена.“

Не плакал.

На шест години Хорхе станал негов треньор. Лео получил фланелката с №10, а отборът останал непобеден. „Спечелихме шампионата и всеки турнир, в който играхме. Дори не загубихме приятелски мачове“, спомня си Хорхе.

Но най-трудната битка тепърва предстояла.

На 11 години Лео бил висок едва 132 сантиметра и тежал 30 килограма. Лекарите установили, че има нужда от лечение с хормон на растежа.

Всяка вечер той сам си поставял инжекцията.

„Където и да отивах, вземах спринцовката със себе си. След това я инжектирах директно в квадрицепсите си. Днес единият крак, утре другият“, разказва Лионел.

Лечението струвало огромна част от заплатата на Хорхе. А след икономическата криза в Аржентина семейството вече трудно намирало средства.

Тогава Хорхе започнал да търси изход.

Той завел Лео на проби в Ривър Плейт. Скаутът Федерико Вайро първоначално бил скептичен заради ръста му. Но след първите две докосвания до топката всичко се променило.

„Кой е баща му?“, попитал човек от клуба. „Аз“, отговорил Хорхе. „Искаме го!“

Трансферът обаче не се случил. Хорхе не искал единствено нов клуб. Той искал някой да поеме лечението на сина му.

Така стигнал до Барселона.

Преди това заснел Лео как прави 113 удара с портокал и 120 с тенис топка. Видеото стигнало до скаута на Барса Хосеп Мингели.

На 2 октомври 2000 г. Карлес Рексач видял 13-годишния Лео с топката и казал: „По дяволите, трябва да подпишем! Веднага!“

Последвали месеци на напрежение. Барселона трябвало да осигури работа на Хорхе, дом за семейството и най-важното - лечение за Лео.

Накрая сделката била сключена.

След подписването Хорхе решил да благодари на Дева Мария от Сан Николас. Тръгнал пеша с приятел в 5 сутринта и изминал 75 километра за 14 часа. Лео се присъединил към тях за последните 800 метра - бос.

На 15 февруари 2001 г. семейство Меси започнало пътуването към Барселона.

Хорхе така и не взел последния си чек от стоманодобивния завод. Оставил всичко. За да даде на сина си шанс.

И може би именно затова Рексач по-късно ще каже „Триумфът на Меси е триумф на Хорхе. И само негов.“