Дънкан Фъргюсън бе един от най-страховитите и корави футболисти на своето време. Огнен характер, избухлив нрав, винаги готов за влезе в боя - както на терена, така и извън него.
Той изигра повече от 250 мача във Висшата лига, печелейки си репутация на истински боец, който не се страхува нито от единоборства, нито от битки.
Но през 1994 г. Фъргюсън прекали и стана първият британски футболист, вкаран в затвора за инцидент, случил се по време на мач. В двубой за Рейнджърс срещу Рейт Роувърс той удари с глава опонента си Джок Макстей. За това бе наказан за 12 мача и беше осъден на три месеца затвор.
Фъргюсън излежа 44 дни в HMP Barlinnie, най-големият затвор в Шотландия, построен през 1882 г. В различни периоди там са били държани серийни убийци и мафиоти, а изведнъж и той - футболистът, носил екипи на Дънди Юнайтед, Евъртън и Нюкасъл.
"Мислех си, че съм мъж. Уверен, силен. А се оказах уплашено до смърт дете", каза той наскоро пред BBC Sport.
Фъргюсън беше само на 23 години по това време. Той се тревожеше за безопасността си: беше известен, не беше харесван, играеше за Рейнджърс, клуб със силна идентичност и също толкова мощна армия от омразници. А затворът в североизточен Глазгоу не беше място за разкаяние, а арена за оцеляване.
"Бях уплашен. Не можех да спя през нощта. Сутрин излизаш на стълбището и не знаеш кой ще ти забие нож. Хората се разхождаха наоколо и шепнеха: "В коя килия е? Ще го нарежем на сутринта. Този негодник трябва да страда."
Спомня си как за броени дни се е превърнал от страховит нападател в треперещо от безпокойство момче. Заплахите валяха от всички страни и никой не възнамеряваше да се съобразява със статута му.
"Бях само на 23 години. Беше ужасяващо. Просто си мислиш: "Как стигнах дотук?", каза той и пред Mail Sport.
Това не беше изолиран инцидент. Преди да влезе в затвора, Фъргюсън вече беше успял да:
Ударил полицай - глоба 100 паунда.
Нападение над фен на патерици - още 200 паунда.
Организира масово сбиване в Анструтер.
Той прекара два периода в Евертън – от 1994 до 1998 г. и от 2000 до 2006 г. Феновете му простиха всичко – контузии, скандали, странни интервюта. Вкарвал е на Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Сити.
Пиеше, избухваше, биеше се. И едва в затвора за първи път разбира, че ако не спре, няма да доживее до четиридесет.
Той не е пил от 2008 г. "Треперех. Беше като филм на ужасите. Половин дузина затворници искаха кръвта ми. А аз седях там сам. Без помощ. Без представа как да се измъкна", откровен е бившият футболист.
Сега той е на 53 години. Работил е в треньорския щаб на Евертън, след това бе начело на Форест Грийн Роувърс във Втора лига и Инвърнес в шотландското първенство.
Фъргюсън оцеля - както буквално, така и преносно. Той все още е строг, все още прилича на охранител. Но вече не пие, не се бие и не се задява. Той само казва на младите как в един момент можеш да загубиш всичко - и колко е трудно да се събереш отново.
"Това не е история за власт и слава. Това е история за страха. За загубата на контрол. И за това, че след това ти е трудно да се събереш отново...."
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
