Футболните империи, които управляваха Европа
ПСЖ започна да пише нова страница от историята си, но къде поставя това клуба сред великите европейски отбори?
От Реал Мадрид на Ди Стефано и Пушкаш до Аякс на Кройф и Барселона на Гуардиола - ето десетте най-впечатляващи династии в историята на европейския футбол.
Пари Сен Жермен вече има основания да мечтае за място сред тях. Парижани започват новата си кампания в Шампионската лига с амбицията да спечелят континенталната корона за трети пореден сезон.
Но къде точно се нарежда ПСЖ сред най-великите европейски сили?
Класацията е концентрирана върху клубовете, които са доминирали най-голямата сцена - Купата на европейските шампиони и Шампионската лига.
ПСЖ все още не може да бъде поставен на едно ниво с най-великите династии в историята, но парижани вече са на път да се превърнат в такава. Френският гранд беше най-силната сила във страната след идването на Qatar Sports Investments преди 15 години. Дълго време обаче огромните инвестиции и звездните имена не носеха най-желания европейски трофей.
Тогава подходът се промени. „Край на блясъка“, заяви президентът Насър Ал-Хелаифи след години на разточителни харчове.
Луис Енрике пристигна през 2023 г. с идеята да изгради не състав от звезди, а сплотен отбор. Парижани продължиха да инвестират сериозно, но започнаха да залагат повече на млади футболисти, които могат да бъдат оформени според философията на треньора.
Резултатът?
Две впечатляващи победи в Шампионската лига. ПСЖ разби Интер с 5:0 и спечели първата си европейска титла през 2025 г. Сега парижани преследват трета поредна корона.
Така остава в историята тимът на Еленио Ерера, който превръща „Сан Сиро“ в крепост и изгражда един от най-безмилостните отбори в Европа. Ерера започва да налага своята версия на „катеначото“, като самият той настоява, че системата е била запомнена като по-дефанзивна, отколкото всъщност е била.
Интер печели Скудетото през сезон 1962/63, а година по-късно става първият отбор, спечелил Европейската купа без да загуби нито един мач.
На финала Сандро Мацола бележи два гола срещу Реал Мадрид.
Италианците защитават трофея си и през следващия сезон. Те губят първия полуфинал на „Анфийлд“, но обръщат сблъсъка и стигат до финала, където побеждават Бенфика.
Това е второто поражение на португалския гранд във финала в рамките на три сезона.
Историята на тази Бенфика започва с Бела Гутман. След като печели титлата с Порто, унгарският треньор пристига в Лисабон и предприема радикален ход - освобождава редица от опитните играчи и дава шанс на таланти от школата.
Младият отбор се отплаща. Бенфика печели титлата, а след това стига до върха и в Европа. През 1961 г. португалците побеждават Барселона във финала на Европейската купа.
През същото лято в отбора пристига тийнейджърът Еузебио. Той се превръща в лицето на следващия триумф. Бенфика елиминира Тотнъм на полуфинала, а във финала се изправя срещу великия Реал Мадрид. Ференц Пушкаш отбелязва хеттрик през първото полувреме, но Еузебио отговаря с два гола след почивката и помага на Бенфика да спечели втора поредна европейска титла.
Гутман напуска клуба, след като не получава желаното увеличение на заплатата. Оттам се ражда и легендата за проклятието - че Бенфика няма да спечели друг европейски трофей в продължение на 100 години. Дали проклятието е реално или не, историята е безпощадна: оттогава лисабонският гранд не е печелил отново.
Бенфика е загубила осем европейски финала, включително три през 60-те години.
Това е периодът, в който Байерн окончателно се превръща отбор от тежка европейска категория. Баварците, които са в Бундеслигата по-малко от десетилетие, изграждат отбор с изключителен гръбнак. На вратата е Сеп Майер. В защитата е Франц Бекенбауер. Напред е Герд Мюлер.
Това е и поколението, което току-що е спечелило световното първенство през 1974 г.
Байерн печели първия си КЕШ след финал срещу Атлетико Мадрид. Дори Бекенбауер смята, че отборът вече е преминал пика си, но натрупаният опит помага на баварците да преминават през най-тежките мачове. След това идват победите над Лийдс и Сент Етиен. Три поредни европейски купи превръщат Байерн в доминиращата сила на континента.
Тук трофеите не са единствената причина. Барселона на Пеп Гуардиола печели два пъти Шампионската лига в рамките на три години, но влиянието на този отбор е много по-голямо от броя на купите във витрината. Гуардиола прекарва само четири сезона начело на каталунците, но те са достатъчни, за да променят представите за начина, по който може да се играе футбол.
Тики-така - стил, който е копиран по целия свят.
В основата му са играчи, израснали в Ла Масия – Шави, Андрес Иниеста, Серхио Бускетс и, разбира се, Лионел Меси.
Барселона печели Шампионската лига през 2009 и 2011 г. Между тези триумфи каталунците отпадат от Интер на Жозе Моуриньо, който впоследствие печели требъл (2010 г.).
Но наследството на Гуардиола остава. И до днес този отбор е сред най-разпознаваемите и влиятелни в историята на футбола.
Тази ера на Милан започва с човек, който променя съдбата на клуба - Силвио Берлускони. През 1986 г. той спасява клуба от фалит и назначава обещаващия Ариго Саки.
Милан печели две поредни европейски купи през 1989 и 1990 г., а през 1994 г. разбива „Дрийм Тийма“ на Йохан Кройф.
Година по-рано каталунците са победили Милан във финала.
Единствената кампания в този период, в която „росонерите“ не достигат финала, приключва при драматични обстоятелства през 1991 г. Реваншът срещу Марсилия е прекратен заради проблем с осветлението, а Милан отказва да се върне на терена.
Това не променя факта, че в продължение на години Милан е страховита сила.
Ариго Саки и Фабио Капело край тъчлинията. Рууд Гулит, Марко ван Бастен и Франк Рийкард в атаката и халфовата линия. Франко Барези, Паоло Малдини и Алесандро Костакурта в защитата. Италианското ядро остава заедно от триумфа през 1989 г. до поражението от Аякс през 1995 г.
Това е династия!
В ерата на английската доминация Ливърпул е лидерът. Английски клубове печелят седем от осемте европейски купи между 1977 и 1984 г. Ливърпул взема четири от тях.
Нотингам Форест печели два пъти поред, а Астън Вила завършва английската серия.
Но историята на Ливърпул започва още с Бил Шенкли и триумфа за Купата на УЕФА през 1973 г. Три години по-късно „червените“ отново печелят турнира, вече под ръководството на Боб Пейсли - бившия асистент на Шенкли.
Пейсли извежда Ливърпул до Европейската купа през 1977 г. в Рим. Година по-късно идва нов триумф. Кени Далглиш е привлечен на мястото на напусналия Кевин Кийгън и отбелязва победния гол срещу Клуб Брюж на „Уембли“.
През 1981 г. Ливърпул отново е европейски шампион. Този път Алън Кенеди носи победата срещу Реал Мадрид в Париж.
А след това идва Рим отново. През 1984 г. Ливърпул побеждава Рома и печели четвъртата си Европейска корона.
Най-впечатляващото е не само броят на трофеите, а начинът, по който успехът е предаван от едно поколение на друго.
От Шенкли към Пейсли, а след това към Джо Фейгън. Това е наследство.
Атлетико Мадрид познава тази история твърде добре. Два финала в рамките на три години. Два пъти съперникът е Реал Мадрид. Два пъти „дюшекчиите“ остават с празни ръце.
Първият от тези финали през 2014 г. поставя началото на нова глава, а вторият през 2016 г. дава началото на невероятната серия.
Реал Мадрид печели три поредни Шампионски лиги. Формулата изглежда проста - най-добрите футболисти, начело с Кристиано Роналдо, и легендарен бивш играч на пейката - Зинедин Зидан. Галактикос от новата ера изглеждат почти неизбежни. Реал не просто защитава трофея си. Испанците правят нещо, което никой друг не е постигал в ерата на Шампионската лига - печелят турнира три поредни пъти.
След победата над Атлетико идва успех срещу Ювентус. А през 2018 г. - срещу Ливърпул. Финалът остава в историята с головете на Гарет Бейл, грешките на Лорис Кариус и сблъсъка между Серхио Рамос и Мо Салах.
Три години. Три европейски корони. Една от най-невероятните династии на модерната ера.
Ако Барселона на Гуардиола е оставила огромно футболно наследство, Аякс на Йохан Кройф е един от неговите първоизточници. Ринус Михелс превръща клуба от заплашен от изпадане тим в най-доминиращия отбор на Европа. Аякс губи финала през 1969 г. от Милан. Но две години по-късно идва първият европейски триумф. Време е за тотален футбол! Свободно движение. Висока преса. Техническо превъзходство.
Михелс напуска след успеха и поема Барселона. Това обаче не спира Аякс. Стефан Ковач запазва трофея през следващия сезон, а след това извежда клуба до трета поредна европейска купа. По пътя са елиминирани Байерн Мюнхен и Реал Мадрид, а във финала е победен Ювентус.
В центъра на всичко е Кройф.
Той е на път към втората от трите си „Златни топки“, преди да последва Михелс в Барселона.
Тогава династията започва да се разпада. Но философията остава.
Пет поредни европейски купи. Това казва почти всичко. Няма друга династия, която да може да се сравни с първия велик Реал Мадрид на европейската сцена.
Купата на европейските шампиони започва през 1955 г., а испанският гранд превръща новото състезание в своя територия. Още в първия финал Реал побеждава Реймс. Алфредо Ди Стефано вече е световна звезда и се превръща в централна фигура на успеха. До него е Пако Хенто - футболист, който впоследствие ще спечели и шеста Европейска купа през 1966 г.
През 1958 г. Реал привлича още един гений - Ференц Пушкаш.
Унгарецът се присъединява към клуба на 31 години след двугодишната си забрана заради отказа да се върне в Будапеща след революцията от 1956 г.
В Мадрид обаче възрастта няма значение. Пушкаш отбелязва 35 гола в 39 мача за Реал Мадрид в Европейската купа. Четири от тях идват във финала през 1960 г. срещу Айнтрахт Франкфурт.
Реал печели със 7:3 на „Хампдън Парк“. Пушкаш вкарва четири. Ди Стефано - три.
Пет поредни европейски титли!
Това е началото на европейската история на Реал като най-голямата сила в клубния футбол.
И точно затова, когато говорим за велики европейски династии, първото място трудно може да бъде дадено на някой друг...
Изберете BTVsport.bg като любим източник в Google
2
0
1
0
0
2
3
0
1
0
2
1
2
0
3
3
1
1
2
2
0
0
1
3
3
1
2
0
1
1
2
0
