Преди 16 години двама малки футболисти застават един до друг за снимка в академията на Нюкасъл. И двамата мечтаят за едно и също – професионален футбол, пълни стадиони и място сред най-добрите.

Днес съдбите им трудно могат да се различават повече една от друга.

Единият е Елиът Андерсън – национал на Англия, звезда на Манчестър Сити и футболист, за когото клубът плати внушителните 116 милиона паунда.

Другият е Юън Айрлънд – бившият му съотборник, който изтърпява доживотна присъда за бруталното убийство на напълно непознат човек.

А най-шокиращото е, че някога именно Айрлънд е смятан от някои специалисти за по-големия талант.

Можеше да бъде там с него

Хора, запознати с детския футбол в Североизточна Англия, си спомнят Айрлънд като изключителен талант. Някои дори го сравнявали с легендата Пол Гаскойн.

"Трудно е за вярване, когато погледнете как се развиха нещата с две момчета, които бяха невероятно талантливи", разказва един от скаутите, цитирани от английските медии.

"Елиът беше страхотно дете, лидер още от ранна възраст. Той работеше здраво и позволи на естествения му талант да се развие.

Но Юън можеше да бъде там с него. Имаше таланта, но се изгуби по ужасен начин."

Друг треньор, работил с Айрлънд като дете, е още по-категоричен.

"Казваха, че е като Газa. Беше невероятен. Всички във футболната общност знаеха за Юън Айрлънд, защото беше изключителен."

По думите му Айрлънд бил най-добрият футболист в академията на Нюкасъл.

"Спомням си как го гледах и си мислех: „Това е най-талантливото дете, което някога съм виждал". Когато топката беше в краката му, беше невероятен.4

Но зад футболните качества вече имало сериозни проблеми извън терена.

От академията до престъпността

Докато Андерсън постепенно се изкачвал по стълбицата към големия футбол, животът на Айрлънд поемал в напълно противоположна посока.

Около 2015 г. той бил освободен от академията на Нюкасъл заради проблемно поведение. Малко след това бил изключен и от училище.

Следвало още по-тревожно поведение. Айрлънд бил изгонен и от местен футболен клуб, след като отишъл на тренировка с нож. Имал и няколко присъди за различни престъпления.

Сред тях били случаи, при който преследвал собствената си майка с нож, както и нападение, при което хвърлил амоняк в лицето на момиче.

Футболната кариера, която някога изглеждала почти неизбежна, постепенно изчезнала от хоризонта.

А след това дошъл денят, който завинаги променил живота на едно семейство.

Случаен човек, фатална среща

На 14 август 2019 г. 52-годишният адвокат Питър Дънкан се прибирал през центъра на Нюкасъл след работа. Трябвало да хване автобус към дома си.

Айрлънд, който тогава бил едва на 17 години, бил въоръжен с 20-сантиметрова плоска отвертка. Той я бил откраднал от магазин, преди да се срещне с друг човек за предварително уговорена свада.

След като Дънкан случайно го докоснал, докато двамата минавали през врата на търговски център, ситуацията ескалирала.

Айрлънд го нападнал и го пробол в гърдите.

Питър Дънкан починал.

Човекът, който някога мечтаел за футболна кариера, бил осъден на доживотен затвор с минимален срок от 15 години, след като признал за убийството.

Съдията заявил, че Дънкан е бил "трудолюбив адвокат с любящо семейство", а престъплението е донесло "доживотна болка и скръб" на неговите близки.

Най-рано Айрлънд може да поиска освобождаване през 2034 г.

Докато единият е зад решетките...

По същото време Андерсън продължил да се изкачва към големия футбол.

След престой в Нюкасъл той преминал през период под наем в Бристол Роувърс, където получил прякора Марaдона заради начина си на игра.

След това дошли следващите стъпки в кариерата му, докато талантът, който още като дете бил очевиден за треньорите, се превърнал в реалност.

Андерсън стигна до националния отбор на Англия, игра на Световното първенство и направи трансфер в Манчестър Сити.

Там го чакат звезди като Арлинг Холанд и Фил Фодън, а очакванията към него са огромни.

И всичко това – от момчето, което някога стояло за снимка до Юън Айрлънд в академията на Нюкасъл.

Всичко, което правя, е за нея

Зад успеха на Андерсън обаче стои и лична трагедия.

Майка му Хелън почина през април на 54-годишна възраст след продължително заболяване.

По време на Световното първенство футболистът говори откровено за трудния период.

"Беше тежко. Помага ми да изляза на терена и да освободя съзнанието си", споделя Андерсън.

"Играта ми през последните шест месеца носеше щастие на майка ми и ѝ помагаше да премине през това, което преживяваше.

Сега всичко, което правя, трябва да го правя за нея."

Футболът е част от семейството му. По-големият му брат Уил е боксьор и е участвал в телевизионното шоу Love Island, а другият му брат Луис също е футболист.

Дядо му по майчина линия Джеф Алън е играл за Нюкасъл през 60-те години.

Още като дете учителят му Джонатан Ройс бил убеден, че Андерсън ще стигне до националния отбор.

"Бяхме се обзаложили, че ще играе за Англия. Просто беше на друго ниво. Виждаш добри играчи на осем или девет години. Той беше изключителен."

И така едно момче от същата академия стига до върха на футбола.

Другото – до затворническа килия.

Една снимка от 2010 г. показва колко близо понякога могат да бъдат две съдби. А годините след нея показват колко далеч могат да стигнат.

Изберете BTVsport.bg като любим източник в Google