Той беше познат просто като Кайзера.
Върховната немска футболна машина.
Световен шампион и като играч, и като треньор.
Сърцето на Байерн Мюнхен - отбор, който доминираше в Европа в средата на 70-те.
Създаде нова позиция на терена, а след това опита да популяризира сокъра в САЩ.
Един от първите, които смениха фланелката с костюм.
Но чиято кариера приключи с позор извън терена.
Заклеймен и отбягван, обвиняван за двойни схеми в мъгливите структури на ФИФА.
Жертва на влошено здраве и деменция в последните години от живота си.
И все пак - онези, които обичат футбола, винаги ще помнят образа на Франц Бекенбауер. Грациозен, проницателен, елегантен герой. Двигател на превръщането на Германия в най-мощната футболна сила на Стария континент.
Много от съперничествата му се превърнаха в приятелства. Например със сър Боби Чарлтън, който си отиде само няколко месеца преди него. Останаха само няколко от онези мъже, които стъпиха на тревата на "Уембли" в паметния финал на 30 юли 1966 г.
Германия е в траур за своята икона. "Страната се сбогува с най-великия си футболист. Световен шампион като играч през 1974 г. и като треньор през 1990 г. Създателят на приказката през 2006 година", поклони се най-продаваният немски вестник Bild.
Лотар Матеус - капитанът на Кайзер Франц при триумфа през 1990 г. - добави: "Шокът е огромен, въпреки че знаех, че не се чувства добра. Смъртта му е загуба за футбола и за Германия като цяло. Той беше от наистина великите - не само на терена, но и извън него."
Роден в семейството на пощенски служител в Мюнхен - само четири месеца след падането на нацисткия режим и след края на Втората световна война - Бекенбауер от дете е привърженик на Байерн Мюнхен. Започва като централен нападател и на 14 попада в школата на любимия си отбор. До 1965 г. е част от състава на бъдещето заедно с Герд Мюлер и Сеп Майер. Дебютира и за националния отбор в квалификациите за световното първенство.
