Няма списък с големи желания. Само едно - мир
На терена беше хладнокръвен. Пред вратата - безмилостен. За феновете на Милан - един от онези футболисти, които остават завинаги. След броени дни (на 29 септември) Андрий Шевченко ще бъде на 50 и има една много по-голяма задача от това да вкарва голове.
Украинската легенда продължава да живее с футбола, но вече го използва по друг начин - като надежда за младите хора в родината си, която продължава да живее във война.
Във вторник Шевченко ще навърши 50 години. И макар възрастта да е само число, животът му днес има съвсем различен ритъм.
Като президент на Украинската футболна федерация той остава постоянно ангажиран с бъдещето на футбола в страната.
„Аз съм напълно активен, винаги съм зает. И сега имам тази мисия: да се опитам да подкрепя футбола в Украйна колкото е възможно повече по време на войната. Въпреки всички трудности, с които се сблъскваме, се опитваме да сведем до минимум загубите.
Нормалният живот вече не съществува; ситуацията се влоши много, особено за по-младите поколения: нелегални дейности, онлайн училища, продължаващи атаки. Това не е нормален живот, но ние продължаваме напред, опитваме се да се адаптираме. Държим се, не се отказваме.
Европейските страни ни помагат много, бюджетът ни до голяма степен се основава на парите, които получаваме от УЕФА и ФИФА, но всеки мач се играе далеч от дома и е много по-скъпо да се организира каквото и да било.“
За Шевченко футболът днес трябва да бъде и малко бягство от реалността.
„Правим каквото можем. Това е моето предизвикателство, предизвикателството на федерацията. Преди три години въведохме нов турнир, наречен „Училищна лига“: започнахме с 12 000 деца, а сега вече сме стигнали до 50 000. Футболът и спортът като цяло играят важна роля, защото това е единственият начин младите хора да се забавляват. Помага ти да намериш своя ритъм и да избегнеш изпадане в постоянно извънредно положение.“
На въпроса дали се чувства като символ на Украйна, Шевченко отговаря категорично:
„Не. Символите са различни, сега е времето за истинските герои, тези, които защитават страната, които са част от армията и съпротивата. През тези пет години видях тяхната смелост. Тя не може да се сравни с нашата работа. Чрез футбола трябва да се опитаме да им дадем облекчение, усмивка, защото те гледат мачовете и знам, че са щастливи, когато отборът играе добре.“
А зад президента и легендата стои човек, който пази много внимателно спомените си.
Първият му мачове за Динамо Киев. Шампионската лига срещу Барселона, Реал Мадрид и Байерн Мюнхен. Годините в Милано. Спечелената Шампионска лига. Първото участие на Украйна на световно първенство. Челси. Купата на Футболната асоциация. Европейското първенство в Украйна.
„Върнах си я. Прекара дълго време в музея на Милан, след което я занесох в Украйна. Блохин, Беланов и аз организирахме турне, наречено: „Четвъртата може да бъде ваша“. Начин да мотивираме новите поколения в тези трудни времена, да се гордеят с миналото и да знаят, че имат бъдеще пред себе си.“
Шевченко не е забравил и ежедневието си. Студена вода, плуване в морето, 45 минути активност, работа, падел в Украйна и голф в Англия. Ляга си в 23:30, става в 7:15. Тежи 84-85 килограма от 30-годишен.
Но най-важното остава семейството
„Опитвам се да поддържам връзка със света, веднага щом се събудя, чета новините от Украйна. И се заемам със семейството ми, което все още е най-важното нещо за мен."
„Милан винаги е в сърцето ми и винаги ще бъда негов фен. И Италия също винаги е в сърцето ми, това е моят втори дом. Не казвам това, за да угодя на някого, а защото е истина.“
На 50 Шевченко няма списък с големи желания. Има едно.
„Мир. Искам хората в моята страна да могат да живеят в мир възможно най-скоро. Във футбола моето предизвикателство е да направя всичко възможно за бъдещите поколения. Другото предизвикателство е да живея добре със семейството си и винаги да бъда добър баща.“
Изберете BTVsport.bg като любим източник в Google
