Легендата на Рома говори за най-тежките моменти от живота си
Франческо Тоти е преживявал футболни битки пред препълнения „Олимпико“ в Рим, печелил е титли и се е превърнал в символ на вярност към един клуб. Но най-тежките му битки нямат нищо общо с футбола.
Легендата на Рома разкри как COVID-19 го е довел до ръба на смъртта, как отказването от спорта го е тласнало към опасна психологическа бездна и как здравословният проблем на сина му е преобърнал света му.
„Бях на ръба, на косъм от смъртта. Умирах, точно както баща ми.“ По време на пандемията състоянието му се влошило дотолкова, че хоспитализацията изглеждала неизбежна. „Предстоеше ми хоспитализация - насищането на кръвта с кислород беше спаднало до 87%, а бях развил и тежка бронхопневмония. Прекарах 21 дни с температура 39°C и не можех да дишам.“
В критичния момент лекарят професор Зангрило му дал съвет, който помогнал на Тоти да се справи с тежкото заболяване.
„Тогава професор Зангрило ми се обади и ме посъветва да спя по корем - това помага за „отварянето“ на белите дробове. Успях да се преборя, но бях съвсем близо до фаталния край. Няма да е пресилено, ако кажа, че по време на пандемията от COVID-19 погледнах смъртта в очите“, признава бившият капитан на Рома.
Още една битка започнала след края на кариерата му през 2017 г. След години, в които животът му бил подчинен на тренировките, мачовете и постоянния адреналин, Тоти изведнъж се оказал изправен пред тишината извън терена.
„Имаше момент, в който бях застрашен от депресия - тежка, плашеща дума. Просто вече не можех да открия смисъл в нищо.“
Италианецът описва усещането като внезапно пропадане на целия свят, който познавал.
„Ние, футболистите, сме хора на навика - животът ни следва много структуриран ритъм. Изведнъж се появи една празнота - чувствах се така, сякаш съм сам насред океана. Имах усещането, че се задушавам. Не бях готов за този момент - изведнъж земята под краката ми просто пропадна.“
Тогава дошъл и ударът, който оставил най-дълбоката следа в него. „А смъртта на баща ми беше краят на всичко. Той беше човек на малкото думи - тих, но силен и поучителен. Присъстваше в живота ми, макар и по свой собствен начин - никога не е казвал комплимент, никога не ме е прегръщал. Но само с един поглед се разбирахме напълно.“
Баща му го научил на уважение, добри обноски и позитивизъм. Дори когато семейството разполагало с малко, той се стараел синът му да не усеща липси.
„Когато си отиде, имах чувството, че въздухът е изсмукан от дробовете ми.“
Тоти трябвало да понесе и още едно изпитание, този път свързано със здравето на сина му Кристиан. Младежът играел футбол, но имал затруднения с дишането. Последвал медицински преглед... „Отиде на преглед и същата вечер лекарят ми се обади, за да каже, че изследванията са показали малко образувание близо до мозъка. Дъхът ми спря, сърцето ми застина - не можех да осмисля нищо.“
Започнал труден период на консултации и медицински становища. В крайна сметка лекарите установили проблем в т.нар. мозъчен водопровод – канал, през който преминава течност, жизненоважна за мозъка.
Обсъждала се операция, но семейството решило да не предприема интервенция. „Налагаше се операция, за да може отново да играе, но ние решихме, че е по-добре да не пипаме нищо. Все пак ставаше въпрос за мозъка му, а не за някой лакът.“
След тежките здравословни изпитания дошъл и разводът, който децата преживели болезнено.
„После пък дойде разводът, който децата преживяха тежко. Но такъв е животът – носи и хубави, и лоши неща. А ние преживяхме и от двете“, завършва Тоти.
Изберете BTVsport.bg като любим източник в Google
