Винисиус показа болезнената истина
Висшата лига има пари. Има публика, телевизионни договори, огромни стадиони и клубове, които могат да платят над 100 милиона паунда за един футболист.
Но има нещо, което английският футбол все още трудно купува - най-големите звезди в разцвета на кариерата им.
Историята с Винисиус-младши е поредното доказателство. Арсенал беше готов да го превърне в основната си трансферна цел, а 26-годишният бразилец беше отворен към възможността да напусне Реал Мадрид. В крайна сметка той избра друго - нов договор на „Бернабеу“ до 2032 г.
И това поставя големия въпрос, който колегите от ВВС анализират: защо футболист, който може да избира между най-богатите клубове в света, продължава да предпочита Реал Мадрид?
От създаването на Висшата лига през 1992 г. само трима носители на „Златната топка“ са печелили отличието, докато са играли в Англия - Майкъл Оуен (Ливърпул), Кристиано Роналдо (Манчестър Юнайтед) и Родри (Манчестър Сити).
Моделът на Висшата лига е различен
Тук пристигат играчи с огромен потенциал и след това се превръщат в суперзвезди. Така беше с Роналдо, който дойде в Манчестър Юнайтед на 18. Така беше и с Арлинг Холанд, привлечен от Борусия Дортмунд на 21 години.
Историята познава и други примери – Тиери Анри, Ерик Кантона, Денис Бергкамп. Но те не пристигнаха като напълно завършени мега звезди.
Винисиус е различен случай. Той вече е спечелил Шампионски лиги и се е утвърдил сред най-разпознаваемите футболисти на планетата.
Английските клубове харчат колосални суми, но огромна част от тях отиват за изграждането на дълбоки и конкурентни състави. Александър Исак, Мойзес Кайседо, Деклан Райс, Джак Грийлиш и други преминаха между английски клубове за над 100 милиона паунда.
Това не е старият модел на „Галактико“, при който един клуб просто събира най-големите имена. Висшата лига купува сила в дълбочина. Реал Мадрид и Барселона купуват статус.
И когато футболистът вече е достигнал върха, това често се оказва решаващата разлика.
Джуд Белингам избра Реал Мадрид, въпреки че можеше да се върне във Висшата лига. Килиан Мбапе броеше дните до стъпването си на „Бернабеу“. Неймар избра Барселона пред английски клубове. Кристиано Роналдо напусна Манчестър Юнайтед заради Реал именно след като спечели „Златната топка“.
Гарет Бейл и Еден Азар също направиха обратния трансфер - от Лондон към Мадрид, след като вече бяха станали звезди на Острова.
Дори Хари Кейн предпочете Байерн Мюнхен пред това да продължи преследването на рекорда на Алън Шиърър в Англия.
Причината не е само климатът, езикът или начинът на живот. Реал и Барселона предлагат история, глобален престиж, Шампионска лига и усещането, че носиш фланелката на клуб, който е създаден за история.
Дори бащата на Холанд го каза директно: „Всеки играч иска да играе за Реал Мадрид...“
Това е проблемът на Висшата лига - има парите да купи почти всичко, но не и усещането, че си стигнал до върха.
2
0
1
0
0
2
3
0
1
0
2
1
2
0
3
3
3
1
2
0
1
1
2
0
