Неделя – единственият почивен ден за Кубрат Пулев и Тервел Пулев по пътя към едни от най-тежките изпитания, които предстоят и за двамата на боксовия ринг. На 30-и март (събота), в София – техният роден град, тези братя могат да влязат в историята.
На 30-и март, от 22:00 часа, пряко в ефира на телевизия bTV и онлайн на сайта btvsport.bg, вие може да преживеете на живо с братя Пулеви техните гладиаторски битки. Битки, които може да гледате напълно безплатно и по телевизията, и в уеб, благодарение на bTV Media Group.
На 30-и март, точно в 22:00 часа, на ринга в „Арена София“, Тервел Пулев вероятно ще крачи с каменно лице към ринга.
Ще чака без да трепне първият гонг в мача му срещу Роли Ламбърт. Победа срещу камерунеца ще означава, че около кръста на Тервел ще бъде препасан гордо интeрконтиненталния пояс в полутежка категория на Световната боксова асоциация (WBA).
На 30-и март, малко след като Тервел Пулев ще е слязъл от ринга, към него ще се запъти и Кубрат Пулев.
Кубрат ще крачи гордо, с високо вдигната глава и с цялото достойнство, което носи и с което е закърмен към своята среща със съдбата.
Съдбата, която му даде трети и вероятно последен шанс да стане световен шампион.
Срещу Кубрат Пулев, на ринга в София ще излезе един от топ боксьорите в тежка категория в света през последното десетилетие – Махмуд Чар.
Кубрат Пулев срещу Махмуд Чар, като знак от съдбата. Като един бащин завет от небето.
Да види своят по-голям син като световен шампион е мечтата на Венко Пулев, който си отива от този свят години преди и двете му момчета да си извоюват правото на едни от най-силните боксьори на планетата в тежка и в полутежка категория.
Уникална семейна снимка: сестрите на братя Пулеви: Ани, Виктория и Боряна, майка им Христина - бременна с Тервел, Кубрат, който е на годинка и държи за ръката си баща си Венко.
Кубрат и Тервел обаче не забравят уроците на баща си.
И знаят, дълбоко в себе си, без думи и без емоции, които са свикнали да таят дълбоко в себе си като отдавна пораснали мъже, че на 30-и март, тяхната най-вярна публика ще бъде от небесното царство.
Още една великолепна снимка от семейния архив на семейство Пулеви: Венко Пулев, Христина Пулева, гушнала бебето Кубрат, с трите им дъщери - в парка пред блок 225 в "Младост"-2.
Там, на небето, отдавна са техните родители: Венко и Христина Пулеви. Гордеят се с децата си, с дъщерите и синовете си. И ще ги закрилят. Защото силата на любовта е вечна.
Неделя. Единственият почивен ден за Кубрат и Тервел.
Ден, в който вместо да прекарат с жените и децата си, заедно със сестрите си и с цялата фамилия, братя Пулеви избират да се завърнат там, където сърцата им ще бият лудо и спомените ще отворят уж добре заключени врати.
Квартал „Младост“-2. Блок 225. Вход 4. Етаж 2. Апартамент 74.
Някога на този адрес живее семейство Пулеви.
В една просторна панелка, с много лишения, но с много любов, Венко и Христина отглеждат петте си деца: Ани, Виктория, Боряна, Кубрат и Тервел. Братя Пулеви повдигат завесата на своя свят от детството, заради нас – от bTV.
Неделя следобед. Кварталът е спокоен. Тервел пристига пръв. Вглежда се с усмивка в обширния парк, който за щастие някак си е останал незастроен. Така, както някога той играе там със своите братя и сестри, днес играят деца. Много деца.
„Много играехме навън. Баща ми не можеше да ни прибере. Ето, на тази поляна тук играехме всеки ден и всяка вечер футбол“, разказва ни Тервел, докато се разхождаме из парка.
Това е поляната, на която Кубрат и Тервел играят футбол, докато баща им се опитва да ги прибере, подвиквайки от балкона на 2 етаж: "Кобра, Тево, прибирайте се."
Там, близо до място, където някога е имало езеро, днес е суша. Спомените обаче идват един по един в съзнанието на последния олимпийски медалист за България при мъжете:
„Знам една история от баща ми. Не съм бил роден още, но той е бил навън с Кубрат. Брат ми е бил много малък. За миг, баща ми го изпуска от поглед, а когато отново поглежда към него, Кубрат вече е бил потънал целия във водата. Скочил е и веднага го е извадил от езерото.“
След малко спокойствието и тишината отстъпват място на гръмкия смях и шеги на Кобрата, който опитва да намери място за паркиране. Разбира се, успява, а обстановката вече е коренно различна.
„Ето, тук израснахме. На втория етаж. Ето, там беше нашата статия с Тервел“, казва Кубрат, сочейки към балкона, който някога с Тервел са прескачали тайно почти всяка вечер, за да заобиколят вечерния час на строгия си баща.
„Спускахме се по решетките. На първия етаж имаше решетки. Просто бяха такива времената. За нас обаче това беше супер, защото от решетките – скачахме върху козирката на входа и от там – на земята“, продължава Кубрат.
„Всяка вечер, точно в 20:00 часа, баща ми заключваше входната врата на апартамента. Имаше си правила и никой нямаше право да ги нарушава. Трябваше да сме си вкъщи по това време, или най-късно щом уличните лампи започваха да светят“, допълва го Тервел.
Питаме ги дали някога баща им ги е хващал на местопрестъплението?
„Ние го чакахме да заспи и тогава се измъквахме. Е, хващал ни е и сме яли бой. Баща ни беше много строг, но справедлив човек. Много държеше на дисциплината“, споделя Кобрата.
„Не, че кой знае какво правехме като се измъкнехме навън. Просто, самото чувство, че си надхитрил системата и че си победил за кратко беше сладко. Отивахме при другите деца, които още бяха навън, мотаехме се и се прибирахме по обратния път през решетките“, спомня си онези времена и Тервел.
Снимка:
Евгений Милов
Апартаментът отдавна е продаден, но собствениците са наясно, че живеят в имот, обитаван някога от семейство Пулеви. Много неща обаче все още не са се променили. Носталгията кара и Кубрат, и Тервел да се качат отново до техния втори етаж и да застанат пред някогашната врата на техния първи дом.
„Дори боята е същата“, казва Кобрата, опитвайки се да прикрие емоциите.
Следващата стъпка за братя Пулеви е прословутото мазе, което преди повече от три десетилетия Венко Пулев изгражда първият боксов ринг за своите синове. Ключът към него държи чичо Стефан – съседът от първия етаж, който живее точно под някогашния апартамент на фамилия Пулеви.
Чичо Стефан отключва с охота мазето и се извинява, че днес то е претрупано с боклуци и стари вещи на други хора от входа.
„Родителите им бяха прекрасни хора, но починаха. Прекрасно семейство. Момчетата прекарваха с часове в тренировки в мазето, заедно с баща им. После, после всички знаете какво стана. Станаха големи шампиони, а сега на 30-и, всички тук ще им стискаме палци и ще чакаме две победи“, разказва ни през сълзи чичо Стефан от първия етаж на блок 225.
Влизаме в мазето.
Вървим след тези двама мъже – почти по два метра, които сега се навеждат, за да не си ударят главите и едва си проправят път през прага.
„Преди ни се струваше по-голямо това мазе. Сега изглежда толкова малко. Ето, тук баща ни беше закачил боксова круша, имахме и чувал. Ето го и това малко прозорче, единственото, от което влизаше въздух и светлина“, казва Кобрата.
По стените все още висят някои от старите плакати на Кубрат и Тервел като деца.
И двамата си спомнят как докато техните връстници навън играят на воля, те тренират в мазето под зоркия поглед на Венко Пулев.
„Много пъти е било така. Чуваме как децата играят навън, смеят се, забавляват се, но ние сме в мазето и имаме задължения. Трудим се, работим, тренираме“, включва се в разговора и Тервел.
Кубрат не пропуска случай, в който да натърти за непоколебимата спортна злоба на своя брат.
Велик кадър за историята: Тервел и Кубрат на мотор.
Няма интервю, в което тази тема да не е засегната и Кобрата да не акцентира как баща им винаги е издавал забрана Кобрата да атакува. Това право е имал само Тервел, а Кубрат – единствено да играе в защита и да набляга върху работата с крака:
„Ето, тук, в тези стени… колко ми е дрънчала главата, колко ми е пищяла главата от ето, този злобар. Как ме е удрял с всичка сила“, така Кобрата дразни Тервел за пореден път.
Разбира се, Тервел не отговоря. Обикновено подминава думите му с мълчание. Понеже обаче тирадата не спира, по-малкият Пулев се нервира:
„Добре де, не ти ли омръзна? Не ти ли омръзна все да се изкарваш жертва? Как пък един път не каза: Ей, гордея съм, че съм му батко на този.“
Не си мислете само, че между тези двамата има нещо друго, освен чиста братска обич.
Да, всеки от тях е странен по своему, но двамата заедно са истински Еверест. Не можеш да ги поместиш. След час в мазето, хората от квартала вече говорят, че момчетата са се върнали обратно на прага на родния си дом.
Деца ги спират притеснени с молба за снимка. Отстрани стоят мълчаливо, но с вълнение възрастни хора, техни съседи, които ги познават още от пелените.
Докато Кубрат оглежда старото жилище на Пулеви отвън и сочи къде е била стаята на него и на брат му, Тервел отделя време на г-жа Зоя Иванова – адвокат по професия и техен съсед.
„Великолепно семейство. Децата бяха чудесни. Израснаха ни пред очите. Бащата беше много силен човек, а майката, майката беше направо герой. Никога няма да ги забравим и винаги се радваме на успехите на братята“, споделя адвокат Иванова и се извинява за безпорядъка в мазето.
Кубрат и Тервел затварят след себе си вратата на вход 4. Зад нея е половината им живот. Там е всичко – любовта на майка им Христина, отишла си без време, но дала живот на тях и сестрите им. Закърмила ги с много любов и благородство.
Всеки от тях поема към своя дом, където е пълно с детски смях.
Тервел е баща на три момчета, най-малкото от които скоро ще навърши три години.
Кубрат е с пълно сърце.
Първородната му дъщеря той кръсти на майка си – Христина. Тя вече е на две, а синът му Спартак през февруари стана на една годинка.
Благодаря на братята, следва поредната бурна порция смях, майтапи и шеги, разбира се и дежурната лекция за живота от Кобрата. Този път е недоволен от облеклото ми. Давам му дума, че ще се коригирам.
След тях, решавам, че имам нужда да се върна за още няколко минути в този вход 4 на блок 225. Прекрачвам прага му. Тихо е. Решавам да се кача до втория етаж и да погледна тяхната врата – на апартамент №74 на семейство Пулеви.
Едно, две, три.
23 стъпала. От прага на входа – до вратата на семейство Пулеви.
Бебе Кубрат - видима възраст - няколко месеца.
23 стъпала на съдбата на двама братя, на двама сина, на двама бащи, съпрузи, мъже, спортисти, които носят върху раменете си гигантската отговорност непременно да успеят.
23 стъпала, по които Кубрат и Тервел да се изкачвали и слизали стотици, хиляди пъти в детството си, след това и като тийнейджъри.
Кобрата - с прякора, даден от баща му. И с боксовите ръкавици, с които му е призвание да не се разделя.
23 стъпала, по които с тежка стъпка е пристъпвал и техният баща Венко.
Докато отива до кварталния магазин да напазарува внимателно, за да му останат пари и за цялата седмица.
Дали някой днес си дава сметка какво велико дело е сторил този човек?
Да отгледаш сам пет деца, да им бъдеш едновременно и майка, и баща. В най-трудните, най-гладните, най-мизерните и най-размирните години в съвременната история на България?
23 стъпала.
Преброих ги и буца заседна в гърлото ми.
На 30-и март, стъпките от съблекалнята до ринга със сигурност ще бъдат повече от 23. Другото сигурно нещо е, че от небето двама братя ще имат специална публика. Техните първи и най-верни фенове, техните родители – хората, дали им живот и първите, повярвали в смелостта на сърцата им.
23 стъпала. Уж само 23, а цяла вечност.
