Треньорът на детския отбор на Витоша 13, набор 2009, Мартин Герговски алармира за грозни сцени на последния мач на неговия тим срещу състава на столичния Елит.
Срещата между двата тима, която се е провела в събота, е завършила с масов бой, а един от най-потърпевшите е бил именно Герговски, който е получил удари както от своите колеги от противниковия отбор, така е от деца.
Той сподели своята гледна точка за случилото се на профила си във Facebook, като приложи към него и видео от инцидента.
"Силно се надявам този пост да достигне до възможно най-много хора! Апелирам да го прочетете до края! Докато всички българи се възмущаваме "колко сме зле" и колко сме малки на футболната карта на света, нещо друго излиза на преден план, а именно, че в системата ни работят хора, които нямат работа там (видя се и на конгреса).
Тук започвам моята собствена битка за децата на България и за българския футбол. За съжаление битка, която знам, че няма да спечеля, но държа да покажа открито мнението си. Проблемът на българския футбол не е Боби Михайлов, Лечков, Костадинов, Гонзо и прочие. Проблемът сме НИЕ-ХОРАТА и алчността ни за пари, победи, слава и гъделичкане на болно его. Пиша този пост в ролята си на ТРЕНЬОР, ПЕДАГОГ и човек, който би трябвало да е ПРИМЕР в очите на подрастващите.
Занимавам се с треньорска дейност вече 8 години. Нито е прекалено малко, нито прекалено много за да вадя генерални изводи, оставям ги на вас. С ръка на сърцето мога да кажа, че не го правя за пари, не задължавам никой да ми вярва. Работя на друго място за да мога да живея нормално и да върша нещото, което обичам, а именно да ПОМАГАМ на децата да стават на първо място ДОБРИ ХОРА, след това ФУТБОЛИСТИ.
В разрез с всичко изброено до тук ще ви разкажа (и покажа) една случка от онзи ден. На 23.03.2024г (Събота) се игра двубоят между отборите на ЕЛИТ (София) и ВИТОША 13 (отборът, чийто треньор съм аз) родени през 2009 година.
Мач със заряд, който беше решен в последните 2 минути в полза на отбора на Витоша 13, но това далеч не е важното в случая. Веднага след последния съдийски сигнал дете от противниковия отбор (в син цвят на видеото) се оказва сред няколко играчи на моя отбор, които са нахлули на терена да празнуват победата. Следва опит за разпра между него и мое дете. Затичах се и сграбчих детето за да го изведа от нажежената ситуация, но какво се случи след това? Треньорът на домакините - Милетко Христов (на снимката) и неговият помощник - Георги Найденов (на снимката) решават, че аз искам да се саморазправям с тяхното дете.
Следва спринт от около 40 метра и скок като от филмите, с който налитат да ме удря (вижда се на видеото). По пътя си блъскат и удрят деца без изобщо да ги интересува, че могат да ги наранят, само за да могат да "спасят" тяхното дете. Настана МАСОВ БОЙ между деца, родители и треньори в опит да ме защитят. Няма да навлизам в подробности, вижда се ясно на видеото.
Над няколко неща искам да акцентирам:
1. За тези 4-5-6 секунди, в които те спринтират към мен, не успяха ли да видят, че намеренията ми далеч не са да създавам конфронтация (каквито явно бяха техните)?
2. След като искаш да “спасиш” своето дете, аз разбирам, че ще дойдеш и ще го дръпнеш от обятията на "нападателя". Нищо подобно! "КОЛЕГИТЕ" се превъплътиха в ММА състезатели и продължаваха да се опитват да ме налагат, дори когато вече бях на земята в опит да държа единия от тях.
3. От видеото се вижда, че деца от отбора на домакините по “ПРИМЕРЪТ” на своят треньор ме налагат, докато съм на земята. Думата “ПРИМЕР” не случайно е с главни букви, всеки път като я използвам.
4. Дори след като бях нападнат, не отвърнах в нито един момент (проследете видеото, ако искате). Моята мисъл през цялото време, беше как трябва да потуша напрежението и да защитя децата, за разлика от мисълта на моите "КОЛЕГИ"!
