За надеждата и силата да победиш коварната болест говори Стилиян Петров, който влезе "В главната роля" в предаването "120 минути". Преборилият левкемията легендарен футболист организира благотворителен "Мач на надеждата", всички средства от които ще бъдат използвани за лечение на хора с онкологични заболявания.
Двубоя, за който в София ще пристигне цяло съзвездие, можете да гледате на 6 септември от 17:00 ч., пряко по bTV Action.
"Надеждата дава позитивност в това хората да се борят, да преминават през всичките трудности по най-добрия начин. Аз и моето семейство преминахме през такива трудности. Както като спортист, така и като човек. Затова надеждата ни дава на хората една позитивност, която ние можем да я пренесем от терена към хората, които се борят с тази коварна болест и им дава мотивация да следват мечтите си. Защото надеждата е една позитивност, която ни дава една чиста цел, която можем да следваме. Дава ни да осъзнаем, че здравето е най-важно, а всичко останало се постига по един или друг начин.", започна емоционално Стенли.
"Спомням си, когато за първи път си казах "Надявам се". Имахме много силно футболно поколение през 1994 г. Това бяха играчи, които постигаха не само на терена, но и извън него. Бяха пример, бяха идоли. Аз исках също един ден да прославям България - да играя за националния отбор."
"Виждал съм баща ми да плаче два пъти - когато ме извикаха за националния отбор и, разбира се, когато се разболях."
"Когато се бориш за живота си, тогава осъзнаваш най-важните неща. Аз нямах правото и да виждам моето семейство. Единствено съпругата ми Паулина, която е моя опора, беше до мен. Лоялна съпруга с невероятни човешки качества. Съпруга, която може би изостави своя живот за това аз да оцелея. В първите няколко месеца нямах право да се виждам с хора, особено с децата, защото те носеха вируси и бактерии, а моята имунна система беше отслабена."
"Имаше толкова много въпроси, но много малко отговори. Най-лошото е, че когато си баща и съпруг, трябва да показваш съвсем различно лице. Да показваш, че ти си този, който води, че имаш вярата, че ти си силният. Но аз съм имал моменти, когато съм плакал, когато съпругата ми ме е подкрепяла във всяко едно отношение. Опитвахме се пред децата да не го споделяме, да не говорим за тези неща. И всеки път, когато идваха в болницата, се опитвахме да ги разведряваме дори и за малкото време, което имахме заедно."
"Имам един уникален човек до мен. Човек, който, може би, когато започнем да изграждаме живота си и търсим перфектната половинка, показа какво означава лоялност. Това, което искаше да постигне, беше да ме подкрепя във всичко. В този момент тя беше най-голямата ми опора в това най-вече да ме напътства в правилната насока. Тя спеше до мен в тази една година всеки ден. Хранеше се с храната, с която и аз, дори и да не беше перфектна."
"Тя показа човешки качества, които аз никога не мога да забравя. Ние се допълваме взаимно и много се радваме. Все още сме като деца. Като гаджета, но и приятели."
"Това, което получихме аз и моето семейство, като подкрепа, от цялата футболна общност ни накара да се борим още по-ожесточено. Аз никога не съм побеждавал вътрешния страх. В момента ние контактуваме с много хора, на които психологически даваме подкрепа в това да не задават въпросите, защото няма отговори. Тази надежда ни дава шанс да сме позивитни в това, което искаме да направим - да преодолеем всички трудности и тази коварна болест."
