на живо

Харчовете или се осмеляваш

Двата финалиста в Шампионската лига в огледално финансово състояние

 

Манчестър Сити от години търси начин да стъпи на футболния Еверест - да спечели Шампионската лига. Тази задача се оказа по-трудна от очакваното. Въпреки че, още с идването си в клуба, богаташите от Абу Даби заявиха смелите си планове за превръщането на отбора във фактор, едва ли и те са очаквали да отнеме толкова много време. Парите, които бяха внедрени в Сити през това време, бяха колосални за мащабите на Европа.

Консорциумът от Обединените арабски емирства закупи акциите през 2008 г. и от средняк превърна "гражданите" във футболна мощ. Седемте титли в Англия са статистическото доказателство за това. Именно Сити е похарчил най-много в трансферните прозорци в последните 15 години. 1.45 млрд. евро! С 200 млн. повече от големия градски съперник - Юнайтед и 300 повече от Челси.

Откакто Хосеп Гуардиола е в тима успехите следват един след друг. Основно обаче на домашната сцена, въпреки че амбициите на всички в ръководството бяха за излаз в Европа и влизане в престижното семейство, което може гордо да се нарече властелин на Стария континент. Поне за един сезон.

Досега Сити беше близо до възкачването на трона веднъж - през 2021 г., но се подхлъзна на последната крачка и изпусна короната за сметка на Челси. Гуардиола и до днес има кошмари за двубоя в Порто и сигурно не може да си прости част от ходовете си.

От споменатите по-рано 1.45 млрд. евро Гуардиола е похарчил 1 млрд. Най-голямата му покупка остава Джак Грийлиш (100 млн. паунда през 2021 г). Другите големи суми са за Аймерик Лапорт (57 млн.), Риад Марез (60 млн.), Родри (62 млн.), Рубен Диаш (60 млн.), Холанд (52 млн.).

Сити обаче успява да прави и печалба от продадените играчи, но все пак остава на минус -475 млн. паунда в баланса между покупка и продажба на футболисти.

От другата страна на барикадата в Истанбул, но и не само, е Интер. "Нерадзурите" изненадващо стигнаха до мача за трофея. Изненадата идва и на фона на по-скромните действия на трансферния пазар и икономическото състояние на миланския гранд.

Стивън Жанг е собственик на клуба от 2018 г.. Но бизнесът му в Китай не върви добре и постепенно това започна да дърпа Интер надолу. Дори феновете на отбора се притесниха какво ще е бъдещото, ще има ли изобщо високи цели, кой ще е треньор, ще има ли нов стадион.

Жанг е натрупал задължение от над 300 млн. евро към американски банки и е пред угрозата да загуби акциите заради кредитите. Властите в Италия следят под лупа активите му в Милано и Съединените щати и са готови да реагират, ако няма подобрение.

С ножа опрял до кокала, Жанг реши да направи един последен отчаян ход, за да остане собственик - изтегли още един кредит от различна американска банка, за да финансира другите си задължения. Спиралата на този ход доказано във времето не помага, но поясът, за който китаецът сега се хваща е финалът в Шампионската лига.

Приходите, които Интер генерира от достигането до големия мач в Истанбул, са сериозни. Само за реванша с Милан постъпленията от билети бяха рекордните за италиански тим 12 млн. евро. Тепърва в касата ще влизат средства от УЕФА за този сезон, а предвид фазата, която беше достигната, сумата отново ще е внушителна.

В италианската преса дори се говори, че Интер ще бъде доста активен през трансферното лято, въпреки че само до преди месец всички индикации бяха, че отборът повече отива към свободни агенти, наеми и без популярни лица в него. Сега картинката е различна, независимо от крайната развръзка при Босфора.

Финалът в Истанбул противопоставя две различни футболни философии, две тотално противоположни финансови възможности, но никой не може да отнеме мечтата на едните или другите. Просто пътят, който са извървели до върха ще е коренно различен. При едните би било закономерност на фона на похарчените средства, за другите ще бъде чудо, достойно за написване на книга.