От днес екипът на спортната редакция на bTV стартира една много специална рубрика по повод 45-ата годишнина от най-успешните олимпийски игри - тези в Москва'80.
Два пъти седмично ще ви срещаме със спортистите, прославили страната ни в руската столица.
Под наслов "45 години шампиони", започваме със спомените на олимпийския шампион по бокс - Петър Лесов.
В историята на българските спортисти на олимпийски игри едно име стои срещу един от най-паметните рекорди – Петър Лесов. Боксьорът е единственият наш олимпиец, качил се на спортния Олимп едва на 19. Историята му е достойна за сценарий на всеки един филм, който има амбицията да спечели "Оскар".
Петър Лесов израства в Раковски, като може да бъде определен като перспективен футболист. Тогава бъдещият боксьор играе като централен нападател и признава, че първите му срещи с бойния спорт са на улицата. "Когато бях дете, беше голяма беднотия. На 7-8-годишна възраст постоянно се движех с 4-5 години по-големите. Имах талант, а и сериозни "тренировки" – биех се поне по два пъти на ден. Моят първи треньор – Любен Гаджев, правеше и невъзможното, за да ме вкара в залата", спомня си Лесов.
Бащата му е изключително добър в конната езда, но въпреки любовта си към животните, бъдещият боксьор избира спорта между въжетата. Уменията не остават незабелязани. Само след 4 месеца тренировки става републикански шампион – първи знаци от съдбата, че най-доброто на ринга тепърва предстои. Лесов става част от ЦСКА, където треньорите успяват да развият таланта му.
Жестоката конкуренция в националния отбор поставя под въпрос участието на едва 19-годишния Петър Лесов на Игрите в Москва. Големият му конкурент е едно от изявените имена по онова време – Динко Василев. На решаващия спаринг Лесов показва завидно спокойствие и си заслужава мястото в самолета за руската столица. Поради липсата на време – официалният му костюм на българската делегация не му е по мяра.
Откриването на олимпийските игри в Москва – пищна церемония и рекордна българска делегация, която ще атакува отличията в руската столица. Сред множеството е и Петър Лесов, който обаче... е без късмет. По време на парада на нациите повечето от спортистите ни намират и откъсват четирилистна детелина, не и той. Приема го като лоша поличба, но съдбата има други намерения за боксьора ни.
19-годишният Лесов е „посочен“ от масажиста на боксовите национали като бъдещ медалист. Преди отпътуването за Москва, на неговото чело и на това на Ивайло Маринов е сложена кървава червена точка от курбан с агне – за късмет. Лесов е изпратен към столицата на Русия с думите "Вие ще вземете медали!".
В сянката на Петър Лесов в боксовата история остава неговият братовчед – Йордан. Петър признава, че именно от него се е мотивирал и учил в детските години, за да стигне до олимпийския връх. "Беше много хитър боксьор, но това, което му пречеше, беше ръстът! Едно е сигурно – заради него станах боксьор!", признава най-младият ни олимпийски шампион.
В олимпийското село в съзнанието на Петър Лесов е останал споменът за африканските спортисти, с които са празнували: "Бяха много колоритни със своите тарамбуки!", спомня си талантът от град Раковски.
И днес, когато чуе "Москва 1980 година", сълзите се появяват в очите на Петър Лесов. На олимпийския турнир младият ни боксьор е безпощаден въпреки тежката контузия в ръката. Треньорският щаб е готов да се откаже от атаката на олимпийски финал с оглед на състоянието на младия Лесов, но боксьорът ни излиза на ринга на инжекции и взима своето – печели златния медал.
На финала се справя с лекота с европейския шампион – Виктор Мирошниченко от Русия, когото отказва във втория рунд: "Именно от този мач е любимата снимка в целия ми живот – въпреки болката, аз съм с вдигната ръка", споделя просълзеният Лесов.
Изумителната техника между въжетата и нетипично дългите пръсти за боксьор, носят и прякор на Петър Лесов – "Паганини на ринга". Именно след представянето му в Москва това прозвище става популярно, въпреки факта, че Лесов никога не е свирил на пиано...
За успеха си 19-годишният боксьор получава 80 рубли като подарък, с които си купува фотоапарат "Зенит", а някои от най-ценните вещи, свързани с паметния триумф, Лесов пази и до ден-днешен.
"Медалът, екипировката, по която дори все още има кръв – всички тези неща ги пазя. 45 години не съм обличал този екип! Много вярвах в тези неща – качвах се на ринга, свършва срещата, прибирам се, изпирам го и на следващия ден съм отново със същите гащета и потник", спомня си Лесов.
Заради натоварената програма в руската столица - младият Петър успява да си купи само златен пръстен, който пази като очите си и сега. В Москва е приветстван от Леонид Брежнев след спечеленото олимпийско злато.
През 2010 г. Руският олимпийски комитет кани всички златни медалисти от Игрите в Москва. Там е и Петър Лесов.
"Всичко беше като преди 30 години! Тогава направиха отново откриването, каквото всички си го спомняме. Беше много емоционален момент. Засвидетелстваха уважение към нас", разказва Петър Лесов.
Едва на 24, Петър Лесов приключва с бокса. Причината – тежък хепатит. Влизането в болница е един от най-тежките му моменти.
"В която и стая да ме настаняваха, медицинската сестра ми казваше кои мои познати са починали на това легло. Първоначално лекарите не разбраха, че съм болен от хепатит. Усетих, че нещо не е наред, като още във втория рунд на спаринг нямах никаква сила. Когато влязох в болницата, усетих истински страх да не умра...", спомня си със свито сърце Петър Лесов.
Заради бойкота на България за участие на Игрите през 1984-а, боксьорът ни пропуска златната възможност да се превърне в двукратен олимпийски шампион.
Малко след Игрите в Москва, Петър Лесов се жени за своята бъдеща съпруга – Румяна. А сватбата... е като от приказките! 3 дни в родния Раковски, а за доброто настроение се грижат неговите приятели – оркестър "Канарите". Любопитен факт е, че именно за щастливото събитие "Канарите" създават хоро, което и до ден-днешен остава популярно – "Петър Румяна думаше". Лесов разбира за специалното посвещение близо 20 години по-късно, когато в интервю "Канарите" разказват историята.
"Затвориха улиците на Раковски за сватбата ми. Сигурно 15-20 пъти пускаха това хоро, но ние така и не знаехме, че то е писано за нас. Два дни непрестанно оркестър "Канарите" свириха на нашата сватба!“, признава Лесов.
Животът на Петър Лесов е неразривно свързан с бокса. Нещо повече – вечерта преди финала за Купа "Странджа", най-младият ни олимпийски шампион научава най-щастливата вест – че е станал баща.
"Дойдоха 3 коли от Раковски и ми казаха, че ми се е родил син. Отидохме във Веселиново и празнувахме до 5 сутринта. След това трябваше да се кача на ринга за финала на "Странджата", спомня си Лесов за един от най-радостните мигове в своя живот.
Именитият ни боксьор е сред най-известните католици у нас. Той има уникалната възможност да види на два пъти главата на римокатолическата църква. "През 1983 г. на Световната купа в Рим нашите ръководители ми казаха, че ще имаме среща с папа Йоан Павел Втори. Това беше едно неописуемо чувство за мен. През 2019-а в родния Раковски пристигна папа Франциск, когото имах възможност да видя на живо!", коментира Лесов.
Вече на 64, Петър Лесов се радва на огромно уважение в България и в Раковски, където е направена триметрова статуя на олимпийския ни шампион. В професионален план боксьорът ни има една-единствена мечта: като треньор на Станимира Петрова да спечели олимпийско злато. По този начин той би се превърнал в едва третия българин, който е бил на спортния Олимп както като спортист, така и като треньор, след Христо Марков (лека атлетика) и Иван Иванов (вдигане на тежести).
45 години след триумфа, за който поколения наред ще говорят, бат Петьо си остава все същият весел и истински човек, който на 19 доказа, че няма невъзможни неща. Човекът, който заби българското знаме на спортния Олимп и донесе златния медал у дома, в малкото градче Раковски.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
