Alone in the Dark, или версията Alone in the Dark: Inferno за PS3, е екшън-приключенска, хорър видеоигра, публикувана през 2008 г.
Разработена от френското студио Eden Games, с Hydravision Entertainment, отговаряща за PS2 и Wii версиите и публикувана от Atari, Alone in the Dark си беше чисто рестартиране на класическата видеоигра от 1992-а със същото име.
Когато става дума за историята на хорър жанра във видеоигри, Alone in the Dark 1992, е често цитирана като причина, че този жанр продължава да върви във възходяща линия.
Alone in the Dark е вдъхновена от творбите на H.P Ловкрафт и Едгар Алън По. За Atari, Alone in the Dark 2008 обаче трябваше да бъде голямото рестартиране на франчайза. 2008-а е годината, в която много класически франчайзи продължиха в седмото гейминг поколение, ерата на Wii, PS3 и Xbox360.
Devil May Cry 4, GTA 4, Metal Gear Solid 4, Unreal Tournament 3, Battlefield: Bad Company, Silent Hill: Homecoming. И Alone in the Dark. Тук говорим за видеогри, с които сме израснали и които са се преместили в по-нов, по-усъвършенстван хардуер, преместили са се и на по-нов, по-голям пазар. Това са игри, които жънат похвали и се радват на комерсиален успех.
Когато най-накрая Alone in the Dark се появи, отзвукът беше силен. Презентацията в стил ТВ сериал, където всяка нова глава в играта е като нов епизод, също беше готина. Имаше амбициозен геймплей и добри графики, но от друга страна, историята беше слаба, с купчина технически проблеми.
Беше видимо, че още няколко месеца са необходими, за да се изчистят всички неприятности. Това, което грабна хората обаче, беше музиката - резултат от усиления труд и далновиден ум на френския композитор Оливие Деривиер.
Любопитен момент е, че оригиналната музика към играта Alone in the Dark е композирана с помощта на „Мистерията на бълтарските гласове“. В интервю с Gamereactor през 2008-а, Деривиер признава, че причината да избере „Мистерията на българските гласове“ е, защото е целял да създаде баланс межди хорър и мистерия.
Някои песни в саундтрака те карат да си мислиш сякаш нещо дебне в мрака, напомняйки на играча, че е оставен в странна, враждебна среда.
Песни, като Loneliness и Shito Li пък те карат да се чувстваш самотен, с бавно темпо и емоционална тежест. А други, The Light Carrier Test, са зрелищни и те навеждат на мисли, че около теб се случва нещо нереално и от друг свят.
На моменти имаш усещане, че музиката е създадена повече за филм, отколкото за игра, но това е само по себе си е доказателство, че хобито „геймър“ не означава, че единственото, което правиш докато играеш, е да убиваш чудовища.
Уникалният избор за саундтрак и до днес остава основната причина десетки хора да продължават да говорят за тази игра 14 години след излизането й.
И това е, благодарение на Оливие Деривиер, "Мистерията на българските гласове", яката песен от транс легендата Tiesto, Tiësto presents Alone In The Dark - Edward Carnby
Сега има още една игра, този път направена от Pieces Interactive. За разлика от Alone in the Dark 2008, това ще бъде директен римейк на оригиналната игра от 1992 г., с елементи, по-близки до оригиналния материал.
Остава ни да се надяваме, че Pieces Interactive все пак са си научили уроците от 2008-а.
