Австриец, роден на 70 километра от Виена, който вече печели медали за България. Това накратко е историята на щангиста Дейвид Фишеров, който през тази година триумфира с европейската титла в Тирана в категория до 102 килограма.
А точно 1000 километра е разстоянието между родния град на щангиста – Кремс ан дер Донау, и Пловдив: градът, в който Дейвид води своята олимпийска подготовка.
„Родното ми място се намира по поречието на река Дунав. Много е хубав градът. Там са популярни медицинските университетите и добрите ресторанти. Баща ми беше щангист, дядо ми пък беше президент на клуб в страната и така влязох в залата. Първият ми идол беше баща ми, а след това – олимпийският шампион Милен Добрев, който е родом от Пловдив“, споделя австриецът с български паспорт.
През 2019 г. Дейвид взима съдбоносно решение – променя своето гражданство и получава правото да представя България.
„Исках да следвам мечтите си. Решението взех бързо. За друга страна не исках да ходя да се състезавам, понеже знаех български език вече и исках да вдигам за България. Обичам страната, тя има много големи традиции в този спорт и исках да я прославя. Това мое решение не се е родило в последните 2-3 години. Това беше една детска мечта“, признава щангистът.
В началото на юни тази година в албанската столица Тирана Дейвид Фишеров печели европейско злато за България.
„Аз исках да стана европейски шампион, понеже нищо не можеше да ме спре тогава и единственият ми стимул беше да стана шампион. Няма как да забравя и първите думи, които казах, когато станах шампион – „България над всичко!“. Ние трябва да бъдем обединени като народ.“
След всяко голямо първенство Дейвид използва цитати от българската история, с които показва гордостта си, че представя България.
„Чувал съм ги, чел съм ги, интересувам се от тях. И книги, и литература - много ме интересуват такива неща. Любимият ми цитат е на Дан Колов – „Чувствам се силен, защото съм българин!“
Контузия спира Дейвид от добро представяне на световното първенство в Богота през декември.
„Да, 3 месеца преди състезанието всичко вървеше много добре, имах резултати, с които щях спокойно да стана световен шампион но… впоследствие, може би от натоварване, получих тежко възпаление, проблем със сухожилие. Така подготовката ми се развали. 2 дни преди пътуването сложихме последната инжекция в коляното, тя ме държа 2 дни , после пак почнаха болките, сложихме други инжекции, пих много тежки обезболяващи, но… за съжаление… пак имах болки. Общо 19 инжекции ми бяха бити в коляното.
Много е, но това е важно световно. Понеже успешно съм минал кантар, това се брои за участие в квалификационния етап за участие на олимпийските игри, така че всичко е наред и продължаваме смело. Като се проваля, се провалям за себе си, но когато спечеля, печеля за целия български народ“.
Погледите на австриеца с българско сърце, който през тази година спечели приза „Спортист на годината на Пловдив“, вече са отправени към олимпийските игри в Париж.
„Мечтата „Париж“ не е толкова далечна, на година и половина сме от най-важното първенство. Резултатите са налице, въпросът е да сме живи и здрави и с Божията помощ да стигнем до подиума. Мечтата ми от малък е да стана голям спортист, голям щангист и то за България. В момента си сбъдвам тези мечти и съм много благодарен на всички, които ми помогнаха, също и на българската държава.
А на въпрос: „България за теб настояще или бъдеще е?“, Дейвид е категоричен –
„И настояще, и бъдеще!“
