Йордан Йовчев на 50?! Това трябва да е някаква шега! Не е възможно това момче да е пораснало толкова много!
И все пак, ЕГН-то е безмилостен издайник и днес, 24.02.2023 г. един от най-великите спортисти в историята на България чества паметен юбилей. Дата и повод да си припомним онези паметни мигове, в които Йовчев ни е карал да се задушаваме от сълзи и да крещим от безсилие.
Този джентълмен остава завинаги и причината през лятото на 2004 г. световните медии масово да поставят името му на пиедестал, но уви, редом до изречението, от което винаги ще ни боли: ГРАБЕЖЪТ НА ВЕКА!
Да, ГРАБЕЖЪТ НА ВЕКА на олимпийските игри в Атина, където гениалното, космическото, повече от съвършеното изпълнение на пловдивчанина на халки му донесе само сребро, а неговата олимпийска титла съдиите безпардонно присъдиха на гръцкия анонимник Димостенис Тамбакос.
Снимка:
Reuters
Гигантското сърце на гиганта Йовчев обаче не се издаде тогава. Той прие смирено и с достойнство отреденото му второ място, но на почетната стълбичка, един друг великан в спортната гимнастика – Юри Кеки, не издържа.
Италианецът се пресегна към Йовчев и победоносно вдигна ръката му във въздуха, давайки ясен знак, че за пред света, от този ден нататък и за вечни времена, българинът е олимпийски шампион. Нищо, че върху гърдите му закачиха среброто.
Следата в българския и световния спорт на един от най-брилянтните гимнастици на нашето време е огромна: Йовчев участва в шест поредни издания на олимпийски игри: Барселона 92, Атланта 96, Сидни 2000, Атина 2004, Пекин 2008, Лондон 2012. В Барселона дебютира едва на 19, в Лондон е вече на 39.
Властелинът на халките печели за България четири олимпийски отличия: болезненото сребро на халки от Атина 2004, плюс три бронза: на земя отново от гръцката столица и на двата си коронни уреда 4 години по-рано в Австралия.
Четирикратен световен, петкратен световен вицешампион, четири пъти бронзов медалист на планетата. Европейски шампион, петкратен европейки вицешампион и бронзов медалист на Стария континент.
Два пъти избиран за Спортист № 1 на България: 2001 и 2003 г. Носител на най-високото държавно отличие - Орден „Стара Планина“ първа степен през 2013 г. Вече 15 години е начело на българската федерация по спортна гимнастика, като неин президент.
