на живо

Юбилей: Великият Петър Киров на 80!

Легендата ни в борбата е спечелил 52 златни медала

Юбилей: Великият Петър Киров на 80!

Днес повод за празник има един от най-великите в българския спорт. Петър Киров празнува 80-годишен юбилей! Професорът е роден на 17 септември 1942 г. в с. Калчево, Ямболско.

Двукратен олимпийски (Мексико 1968 и Мюнхен 1972) и трикратен световен шампион (Едмънтън 1970, София 1971, Катовице 1974), 4 пъти е стъпвал на европейския връх (Минск 1967, Берлин 1970, Мадрид 1974, Санкт Петербург 1976). В продължение на 10 г. е непобедим в кат. до 52 кг в класическата борба. 11 пъти е печелил златния пояс на турнира "Никола Петров" от 11 участия, 2 пъти е спортист № 1 на България (1970 г. и 1971 г.). Срещу името му има 52 златни медала.

Започва да се занимава с борба чак след уволнението си от казармата - на 21 години. След като очаква трикото е старши треньор на националния отбор по класическа борба, заместник-председател на СД „Академик“ София, председател на Българската федерация по борба и ръководител на катедра „Борба и джудо“ в НСА. Професор е в Националната спортна академия "Васил Левски", където преподава на студентите.

"Започнах спортната си кариера късно, на 21-годишна възраст, но няма как да пропусна началните ми стъпки. Благодарен съм на моите родители за това, че успяха да възпитат мен и братята ми. Интересът ми към спорта се зароди от традиционните селски панаири. До обяд имаше кушии, а след това се състояха състезанията по борба – пехливанските боеве. Няма да забравя как по време на един от тях победителя от най-високата категория получи като награда 200-килограмов бик, а загубилите обикаляха из публиката, за да събират пари. В казармата бях радиотелеграфист, а след като се уволних прочетох в ямболския вестник, че се организират курсове за стругар. Изкарах ги успешно и започнах работа в местната фабрика „Сила“, разказва преди време легендата в спортната хроника на "Българска история".

През 1971 г. София бе домакин на световното първенство по борба. Срещите са на стадион „Васил Левски“. "Първоначално нямахме кой знае каква подкрепа, но с всеки следващ ден публиката се увеличаваше и за финалните схватки вече бе пълен. Успях да защитя титлата си от Едмънтън, но това не стана никак лесно. Още по-ценно от отличията бе любовта на публиката, която ни възнагради със скандирания „Българи юнаци“. Тогава те се чуха за първи път, а днес са неотменна част от всички спортни събития", допълва Киров.

Киров е феномен в спортната ни история. Загубите му се броят на пръстите на едната ръка. Побеждавал е 7 световни шампиони: Джинга (Рум), Рибалко, Бакулин и Константинов (СССР), Хираяма (Япония), Али Заде (Иран) и съотборника си Ангел Керезов. Треньорите на борците от Съветския съюз сменят 11 състезатели в търсене на човек, който да го надвие, но така и не успяват да го намерят.

Приет е и в Залата на на славата на борбата в Оклахома (САЩ).

„През 1976-а се бях устремил към трета олимпийска титла в Монреал – споделя Киров. - Междувременно спечелих трето световно злато в Катовице 1974, станах за трети и четвърти път европейски шампион в Мадрид 1974 и Санкт Петербург 1976. На олимпиадата в Монреал още в първия двубой срещнах румънеца Нико Джинга, когото бях побеждавал многократно. Но сега при негов опит за „поясно хвърляне“, за да не дам точка, подпрях ръката си на лакътя и тя излезе от раменната става. Заради сериозната травма трябваше да прекратя участието си на игрите и това ме лиши от шанса за трета поредна титла. Контузията се оказа с тежки последствия. В продължение на месеци едва раздвижих ръката си и блокиралия напълно раменен пояс. Бяха кошмарни дни…", разказва борецът в книгата "България на Олимп".

Желаем му здраве, все така да е вдъхновение на тепиха и в живота, да се радва на успехите на българския спорт, да съхранява всеки миг, както досега, да е обграден от топлина, мир и благоденствие!