„Гимнастички ли сте?“: Какво преживяха руските боркини по летищата
Алина Касабиева се завърна на върха на световната борба след седем години. Златото в Астана обаче има и друга стойност - Русия отново беше представена с националните си символи. Планетарната титла невинаги носи еднакви емоции.
За Алина триумфът на първенството в Астана през 2026 г. е много повече от златен медал. Той ѝ позволи отново да чуе националния химн и да види знамето на страната си по време на награждаването.
Касабиева спечели златото в категория до 65 кг, а след успеха си направи емоционално признание за разликата между това да бъдеш световен шампион и да го постигнеш с национална идентичност.
„Среброто означава, че си загубил. Златото означава, че си най-добрият. Химнът се изпълнява във ваша чест. Иска ми се всеки спортист да може да изпита това“, сподели рускинята.
Особено силно впечатление направи сравнението, което Касабиева направи между настоящото участие на руския отбор и периода, в който състезателите бяха принудени да се състезават под неутрален флаг.
Тя разказа за реакциите на хората към яркочервените и златни екипи на руския национален отбор. Още по време на пътуването до Казахстан състезателките привличали вниманието на останалите пътници.
„Летяхме тук от "Шереметиево" и пътниците се обръщаха и ни шепнеха. Някои идваха и питаха: „Момичета, с какво се занимавате? Гимнастички ли сте?“ Смеехме се... Преди носехме неутрални костюми и седяхме по летищата като... избягали от затвора“, разказа Касабиева.
Това е първото ѝ световно злато от седем години. Тя си припомни и успехите на Наталия Воробьова и Инна Тражукова, които спечелиха световните титли на същия тепих през 2019 г. „В известен смисъл това е дори символично. Като цяло Казахстан е почти като дом за нас. Чувстваме се добре тук, приемат ни добре, гостоприемно. Удоволствие е“, допълни световната шампионка.
Алина сама избира борбата още на 10 години, въпреки предразсъдъците, че това не е спорт за момичета. А началото е почти случайно. „Момчетата ме примамиха в залата“, разказва световната шампионка. Всичко започва с гимнастика в двора. Касабиева харесва заниманията на момчетата и ги моли да я научат. Те я насочват към залата по борба, където постелките били меки и всичко безопасно.
„Появих се. И там имаше само момчета, някои от тях по-големи от мен. Първата ми мисъл беше: „О, Боже, къде се озовах?“ Стоях там и се чувствах неловко. Треньорът се приближи до мен и ме попита: „Дойде ли да гледаш или да се бориш?“ Не знаех какво да кажа. Накрая казах: „Борба.“ И така останах“, спомня си тя.
Имало моменти, в които ѝ омръзвало и пропускала тренировки по две седмици. Един бронзов медал на момче от залата обаче променил всичко. „Помолих да видя медала му, видях бронза и нещо в мен светна: „И аз искам медал.“ Тогава започнах да тренирам сериозно“, разказва Касабиева.
В началото и семейството ѝ не било убедено в избора. Майка ѝ се противопоставяла, но успехите променили отношението ѝ. „След като спечелих световното първенство, тя ме поздрави. Каза, че се гордее с мен. Дори се разплака“, разкрива шампионката.
