Състоянието на спорната база у нас е на 50-60% в окаяно състояние. Това не е тайна и е видно за всеки, стъпвал на спорно събитие. Риторично ли ви звучи днешният ни въпрос? Защо място, приело две Универсиади – през 1983-а и 89-а, се крепи на плещите на родителите и треньорите?
Без държавна помощ се оказва, че вярата обаче вирее и на студено...
Именно такава е съдбата на ледената пързалка на Славия, построена през 1977 г. Тя е едно от двете функциониращи съоръжения за ледени спортове в София.
Иначе докато приближаваме към леда, температурите падат, но и с оператора Петър Джанаваров наблюдаваме любопитно явление. Надеждата и готовността за битка се покачват. И така е у всички. Треньори, родители, играчи...
"Щом Атлас държи Земята, ние крепим децата си"
Спортът е невъзможен без подкрепата на родителите. Но колко им коства и на самите тях? "Вече 10 години сме на леда. Имам близнаци, които тренират при 14-16-годишните и голямата ми дъщеря е национален състезател. Това е вторият ни дом", споделя Паолина Георгиева.
Над самата пързалка - фермите, на които са поставени лампите, са покрити с ръжда. След всички дъждове, на които таванът не е устоял...
"Молим се да не стане най-лошото. Страшно много години сме ремонтирали, боядисвали. Но държавата трябва да поеме нещо в ръцете си", добавя тя.
"Няма разлика от това, което аз помня от едно време и сега. Има някакви частични, козметични ремонти, опитват се хората да го поддържат", казва и Георги Дживдеров, чийто син също тренира.
"Всичко е на мускули в момента от страна на родителите. Поддържаме децата само и само да не са по моловете, където забавленията са големи, но има и странични лоши ефекти", не крие действителността той.
Мартин Миланов е президент на Българска федерация по хокей на лед. И треньор от повече от 20 години. Мартин съхранява една традиция на леда.
Син е на Георги Миланов, дългогодишен вратар и треньор на националния ни отбор, и Антоанета Златарева - републиканска и балканска шампионка по ски. Също така е и внук на Борис Златарев, обявен за треньор на века от българската ски федерация и ски клуб Славия.
"Статутът на залата е такъв, че нито е държавна, нито е общинска и по нито една програма не може да се участва за средства да я ремонтираме.
Ние сме изключително енергоемки и много пари отиваха за ток – по 1000 лева на мегават", разказва само за част от грижите Миланов.
Владимир Симеонов от своя страна изминава целия път от изпълнител на леда до координатор на цялата дейност като председател на спортната база на Славия.
"На нас ни отказват помощ от държавата и общината, защото ни смятат, че едва ли не сме частна организация. Да, има собственост върху спортната база. Ама ние за какво я използваме? Това не е търговски обект. Всеки един от спортните обекти на Славия се използва по предназначение", недоумява той.
Той също не крие и каква е най-важната мисия пред деятелите в ръководството: "Нашата цел е социална и е свързана с работата с децата. И правим всичко възможно да оцелее базата. С цената на всичко!"
Мария Руневска се завърна с бронзов медал от Младежките олимпийски игри в Лозана 2022. Думите ѝ са показател кое е най-важното – нагласата.
"Тези условия градят най-големите успехи. Ние сме като едно семейство тук. Чистим лятото, подреждаме, боядисваме – всичко сами си правим.
Най-голямата ми мечта е малко да пооправим покрива, понеже като вали, и ледът става по-неприятен. Ние сме отборен спорт и винаги се бутаме. През високите и ниските етапи на живота."
Колкото и да се борим, в един момент всичко опира до само едно условия – колко още може да продължи това. Било то само с надежда, главно на инат или с последна капка сила.
От тавана над пързалката на Славия вече не тече. Битката за запазването на базата обаче продължава. Още повече, че още деца се записват да тренират хокей на лед. А и не само.
Защото в крайна сметка – кому е нужен лед, ако не е надраскан поне на едно място от кънки...?
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
