Момчето от Харков мечтаело да стане лекар. Съдбата го отвежда на тепиха, далеч от дома, до една от най-големите победи в българския спорт
Олимпийски шампион за България от Париж 2024. Световен шампион за България от Астана 2026. Семен Новиков може да бъде провъзгласен за богатир. Няма по-силен мъж от него в кат. до 87 на класическия стил, а завръщането му на тепиха като шампион след 2-годишна битка срещу старото ръководство на федерацията по борба е забележително.
Преди да стане олимпийски и световен шампион, преди да облече екипа на България и светът да научи името му, Семен Новиков е просто едно момче от Харков.
Момче, което тежи около 25 килограма, когато печели първия си медал по борба. Което като малко си представя, че един ден ще стане лекар. И което още не знае колко далеч ще го отведе съседът от двора.
Днес Семен е олимпийски шампион в категория до 87 килограма. Но историята му започва много преди големите арени – в семейството, в скромното детство, до хората, които са го изградили.
Сред тях особено място има дядо му.
Семен е роден на 11 декември 1997 година в украинския град Харков. Израства с родителите си и дядо си, който има важна роля в живота му.
Детството му не е белязано от изобилие. В него има семейство, близост и хора, на които момчето може да разчита.
А понякога един човек от съседния двор е достатъчен, за да промени посоката на цял един живот.
Първият треньор на Семен – Олег Жменько – е съсед и приятел на родителите му. Именно той ги убеждава да запишат шестгодишния си син на борба.
Така момчето прекрачва прага на залата. Без да подозира, че един ден този спорт ще го отведе до олимпийско злато.
В началото просто тренира. Постепенно тренировките стават част от ежедневието му, а борбата – част от самия него.
Приятелите му го канят да излезе, но той има тренировка. Другите деца разполагат с повече свободно време. Семен разполага с тепих, треньор и график, с който свиква от малък.
Първото отличие идва в Харков. На малък турнир, в категория около 25 килограма.
Едва ли тогава някой може да си представи, че години по-късно това момче ще бъде сред властелините на една от най-тежките категории в класическата борба – тази до 87 килограма.
Като малък Семен има и друга мечта. Иска да стане лекар.
Може би животът му щеше да изглежда съвсем различно, ако беше избрал медицината. Но и след като борбата се превръща в негова професия, желанието да помага на хората не изчезва.
След олимпийската си титла той споделя, че би искал да се занимава с физиотерапия – професия, която всеки спортист познава отблизо.
А Новиков има своите срещи с болката. Още като млад борец преминава през счупен нос, травма на глезена и счупени пръсти. По-късно идват и други контузии.
Той продължава да тренира. Продължава да пада и да става. И постепенно започва да разбира, че борбата е неговият път.
Признава, че истински осъзнава любовта си към спорта около 15–16-годишна възраст. Дотогава тренировките са част от живота му. След това вече са и негов избор.
Пътят му го отвежда в България, далеч от родителите и от мястото, където е израснал.
Новото начало не е лесно. Семен идва в държава, чийто език още не познава добре, без семейството и приятелите си наблизо. Идва и с контузия.
Преди Олимпиадата в Париж разказва, че родителите му са в село близо до Харков. Украйна е техният дом и те остават там.
За един спортист разстоянието често се измерва в лагери, състезания и самолетни полети. За един син то се измерва и в разговорите по телефона и в тревогата за хората, които обича.
Семен не крие връзката си с Украйна. Там са корените му, семейството му, детството му. А България му дава възможност да продължи да преследва голямата си спортна мечта.
Пред bTV той разказва, че открива много прилики между двете страни – в семействата, празниците и традициите.
Когато мисли за България, си представя красивите планини. А когато отиде на море, си спомня за Украйна.
Новиков не отива в Париж просто за да участва. Още преди Игрите заявява, че иска злато.
Пътят му до него минава през години труд, контузии, смяна на държавата и безброй часове в залата.
През август 2024 година момчето от Харков става олимпийски шампион за България.
На финала в категория до 87 килограма побеждава Алиреза Мохмадипиани от Иран. Златният медал е негов, но радостта е споделена от цяла България.
Зад тази победа стоят и хората, които са били до него много преди светът да го познава: семейството, дядото, първите треньори. И един съсед, който някога вижда нещо в шестгодишното момче от своя двор.
Извън тепиха Новиков обича да играе футбол и баскетбол. Дори разказва за „борцовски баскетбол“ – игра, която се провежда върху тепиха.
Обича разходките в планината, а сред любимите му места в България е Бай Кръстьо на Витоша.
След тежка седмица понякога иска само да си почине, да спи или да гледа филм. Ако има сили, избира тенис на маса или разходка.
Има и мечти, които не са свързани с победи. През 2024 година Семен споделя, че си представя бъдещето си със семейство и поне две деца.
А още преди да стане олимпийски шампион, разказва, че един ден би искал да отвори школа по борба за деца.
Може би сред тях някога ще има и едно малко момче, което още не знае дали обича борбата. Момче, дошло в залата за първи път, защото някой близък го е довел за ръка.
Както някога се случва със Семен.
От първия медал в кат. до около 25 кг до олимпийския връх при 87-килограмовите пътят е дълъг. Но някои от най-важните му крачки са направени още у дома – в Харков, до семейството и дядо му, и в двора, където един съсед променя живота му.
Изберете BTVsport.bg като любим източник в Google
