60 000 километра във водата
Човекът, преплувал света, Петър Стойчев днес празнува 50-годишен юбилей. Хиляди километри, ледени води и рекорди, които изглеждат невъзможни. Пред bTV той говори за битките с природата, цената на победите и живота отвъд състезанията.
50 години и над 60 000 километра във водата. Повече от обиколката на Земята. От океаните до ледените води на Антарктида Петър Стойчев превръща невъзможното в своя територия. Години преди светът да измерва успехите му в минути и рекорди, едно шестгодишно момче влиза в басейна в Смолян.
„Плувах с пояс и не знам по каква причина бях оставил пояса отстрани на басейна и тръгнах без него, което не ми се получи от първия път. Спасителят трябваше да скача, да ме спасява“, спомня си той. Няколко години по-късно Стойчев вече е сред най-добрите млади плувци на България, а през 1993 г. печели медали от европейско първенство за юноши. Постепенно пред него се открива друг свят – този на плувните маратони. Свят без коридори, без стени, в които да обърнеш, и без гаранция, че природата ще ти позволи да стигнеш до финала.
„Най-неприятната среща е била винаги с медузите - парещи, отровни. Както искате мога да ги нарека. Това е най-лошото, защото ние плувците сме значително по-бързи от тях и сами връхлитаме върху тях...“ Когато всяко загребване носи болка, Стойчев намира сили да продължи и да преодолява собствените си граници. „Казваш си, че когато ти си опарен от медуза или те боли рамо, или нещо, което е дискомфортно, на всеки един конкурент, който е в момента с теб във водата може да му се е случило абсолютно същото нещо - да го боли, да е опарен от медуза и ако той може да стиска зъби и да продължава да плува, трябва и ти да го направиш, за да победиш.“
Но издръжливостта не е само въпрос на воля. Тя е и математика. По време на дългите плувания Стойчев се храни със специални напитки, без да излиза от водата. Различните вкусове му помагат да следи времето, дистанцията и тактиката. „Когато човек е вътре във водата, главата му е на 15-20 сантиметра от повърхността на водата. Дори когато си вдигнеш главата напред, не винаги можеш да видиш какво има пред тебе и къде е посоката. Вкусовете на всички тези напитки са различни и аз знам - когато дойде този вкус, колко време е минало от началото на старта, знам колко километра трябва да сме изминали и колко остават.“
Сред всички изпитания има едно, което Стойчев мечтае да преодолее по свой начин – да преплува Ламанша за по-малко от седем часа. Успява през 2007 г., от третия опит. „Исках да бъда първият човек в света, който може да преплува разстоянието под 7 часа. За съжаление стана от третия опит. През 2002 г. отидохме с моя екип, стартирахме, плувахме два часа и половина, бяхме спрени, защото времето се развали. През август 2006 г. отново лошо време, не успях да сляза под 7 часа. Върнахме се през 2007 г., времето не ни позволи. Прибрахме се и се наложи в края на плувния сезон, август месец, отново да отидем в Дувър. Тогава успях да направя 6 часа и 57 мин", разказва Стойчев.
През 2011 г. идва световната титла в открити води. Стойчев продължава да търси нови граници, за да затвори кръга на една необикновена лична карта на света, начертана през водата. „След като приключих професионалната си спортна кариера, знаех, че съм плувал навсякъде по света без Антарктида и Северния полюс. И това беше знак, че трябва да направя нещо, за да плувам навсякъде на земното кълбо.“
През 2018 г. участва в първото организирано състезание по ледено плуване във водите на Антарктида.
Година по-късно печели световната титла по ледено плуване със световен рекорд. През 2024 г. постига още нещо немислимо – преплува седемте най-големи маратона в открити води за 173 дни. Постижението е вписано в рекордите на „Гинес“.
Извън водата за Петър Стойчев има друг свят – семейството: съпругата му Ася и децата им Стефания и Петър-младши. „Родителите не трябва да натоварват децата си със своите собствени желания и амбиции. И двамата са се занимавали със спорт. Петър продължава да тренира джудо. Дъщеря ми завърши тази година и в момента е студент по дентална медицина“, горд е той.
На 50 години Петър Стойчев вече знае, че животът не е безкраен финал, на който трябва да пристигнеш първи. „Няма необходимост човек цял живот да е в състезателен режим и да търси успехи и доказване и победи. Да, в мен е останал един състезателен дух, който се опитвам да го налагам, когато примерно играем карти с приятели или в плуването за удоволствие, понякога. Но в живота си на 50, все по малко си мисля за състезания и за успехи, защото понякога е хубаво човек да живее дори и за момент по течението.“
„Един нормален човек, роден в Родопа планина, израснал там и по принуда се е наложило да обикаля България и света, за да успее да прави това, което иска да прави.“ Петдесет години живот. Един свят, преплуван през водата. Но отвъд рекордите и победите остава човекът, който се е научил не просто да се бори с водата, а да я разбира. „Плувецът, който успява правилно да погали водата и да се настани върху нея, е този, който успява най бързо да се придвижи през дистанциите. Този, който е груб и едва ли не се опитва да се сбори и да се сбие с водата, винаги остава по-назад. Този, който се отнася добре с нея, тя му помага.“
