В едната част от деня е полицай от специалните сили в Пазарджик. В другата е човекът, който излиза на тепиха срещу най-добрите в света и ги побеждава. За 29-годишния Иван Хърков обаче двете роли не си противоречат. Напротив - те се допълват и го изграждат както като професионалист, така и като шампион.

Преди дни Хърков стана за втори път световен шампион по самбо, затвърждавайки мястото си сред най-добрите в един от най-конкурентните бойни спортове.

Ежедневие

„Сега сме във фитнеса на дирекцията. Тук водим подготовката си ежедневно с моите колеги“, разказва Иван пред bTV, докато посреща екипа ни сред своите съотборници в службата. Денят започва със сухи тренировки, боравене с оръжие и тактическа подготовка. След обяда идва ред на физическите натоварвания, а след служебните занимания Хърков продължава със самбо.

„Това са сутрешните тренировки, разбира се, сухи тренировки и боравене с оръжие. След това - тактика. След обяда продължаваме с физическата подготовка. Следобед пак така. Дали ще е тук в залата, дали ще е навън? Сам не можеш да тренираш. Винаги трябва да има с кой да се дърпаш, с кой да напредваш, с кой да тренираш. Разбира се, за това е толкова важен екипът. И в работата е много важен екипът“, обяснява световният шампион.

Той е полицай вече 10 години, а със самбо се занимава от 8-годишен. Натрупаният опит в спорта се оказва безценен и в най-отговорните моменти от службата му. „Спортът учи на дисциплина. На уважение, на упоритост. И много помага в случая в работата ми. Защото в такива рискови ситуации запазваш хладнокръвие и в стресови ситуации знаеш как да реагираш, не се паникьосваш. Едното не пречи на другото, а взаимно си помагат. Самбото помага на службата. Службата помага на самбото и така се върви напред.“

Опасните ситуации са част от професията му. Понякога наученото на тепиха намира приложение в реални условия, а подготовката и екипната работа са решаващи. „Често ни се налага тези тренировки, тактика и сухи тренировки да ги въвеждаме в работата, в ежедневието, при специализирани акции малко по-специални и малко по-високорискови.“

А какво го кара да облича полицейската униформа? „Когато си на страната на доброто и помагаш. Това е достатъчно добра награда и достатъчно добра мотивация да продължаваш напред.“ Зад шампиона и полицая стои и един баща.

Иван има съпруга и две момчета. Големият му син вече върви по спортните му стъпки и се занимава с джудо. „Имам жена и двама юнака. Единият, големият, е на 8 години, също се занимава с джудо. Започна да ходи вече по състезания. И един малчуган, той е на 8 месеца.“

Семейство

Именно тук идва може би най-личната част от разказа му. „Те се гордеят много. Тук е моментът не да им благодаря, а да им се извиня, защото липсата, която усещат, е наистина огромна. Аз по цял ден съм тук, след работа съм на тренировки и действително ме виждат за около 2-3 часа вечер.“

Втората световна титла е наградата за години постоянство. Хърков не крие, че след финала идва онова особено усещане, когато напрежението най-после отстъпва място на удовлетворението.

„Който каквото да казва - след такава победа първото усещане е облекчение. На сърцето ти нещо олеква. Ти просто знаеш, че всичко това, което си градил толкова време, се възнаграждава.“ Но ако трябва да посочи най-важния урок по пътя към върха, той не говори за талант или късмет. „Най-важният урок може би е постоянството. Да си упорит и да имаш цел. Бавни крачки, едно по едно. И лека полека градиш нагоре, нагоре, нагоре...“

Чуйте още във видеото.

Изберете BTVsport.bg като любим източник в Google