Това е историята на брата на Люис Хамилтън - Ник
Той може да кара със 240 км/ч. Но изкачването на няколко стъпала понякога се оказва по-трудно от всяко състезание. Николас Хамилтън, 34-годишният брат на седемкратния световен шампион във Формула 1 Люис Хамилтън, живее с форма на церебрална парализа.
Въпреки предизвикателствата, той намери своето място в моторните спортове и се състезава в Британския шампионат за туристически автомобили. Преди дни Николас спечели трофея „Джак Сиърс“, но церемонията по награждаването му напомни, че дори в спорт, който изисква смелост и борбеност, достъпността все още не е даденост.
„Подиумът беше много тесен и доста висок, така че ми беше трудно...“, разказва той пред The Times. По стъпалата имало парапети, които да му помогнат, но горе, на самия подиум, нямало никаква опора.
„Може би съм способен да карам състезателна кола с 240 километра в час, но ми е трудно да правя неща, които са толкова прости за човек без увреждане, като например изкачване на няколко стъпала“, признава Николас.
За да стигне до награждаването, той трябвало да поиска помощ от пилота, когото току-що бил победил. А съперниците му не се поколебали да подадат ръка. „Те бяха там, за да ме подкрепят, държаха ме за ръка, помагаха ми да се качвам и слизам от колата и дори ми помагаха да държа бутилката с шампанско.“
Николас кара специално пригоден автомобил със съединител, управляван от волана, сервоусилватели на спирачките и седалка, изработена по поръчка. Финансира сам кариерата си, без да разчита на парите на брат си.
[embed type="image" id="2113925012"]Чакал е цели 15 години, за да получи пропуск, който му позволява да паркира до камиона на отбора. „Не става въпрос за искане на преференциално отношение, а просто за това да можеш да се състезаваш при равни условия“, казва той.
Моторните спортове променят живота му. Като дете физиотерапията е болезнено изпитание, което не иска да преживява. По-късно обаче състезанията му дават мотивацията да тренира и да надхвърля собствените си ограничения.
„Дълбоко съм благодарен, че открих моторните спортове, защото за да се състезавам, трябваше да тренирам като човек без увреждане. И точно това ми позволи да оставя инвалидната количка зад гърба си.“
Николас е роден през 1992 г., два месеца преди термина. Прекарва първите шест седмици от живота си в интензивно отделение. Днес мечтае да създаде състезателен отбор, съставен изцяло от хора с увреждания и невродивергентни хора.
До него неизменно е Люис, когото определя като свой герой. „Луис и аз сме много близки. Не винаги показваме и изказваме истинските си чувства, защото чувстваме, че трябва да ги изразим чрез демонстрации на любовта и страстта си един към друг.“
