След година и 2 месеца периодът на Христо Янев начело на ЦСКА приключи. Макар че точно в същия момент българските спортисти в Рио „избухнаха“ с медалите, а "Лудогорец" е напът да влезе в групите на Шампионска лига, няма как оставката на треньора на ЦСКА да не е сред най-отекващите теми.
Като някаква неуместна приумица на съдбата, това събитие сякаш бе напът да бъде „засенчено“ по подобие на последната му редовна пресконференция, когато медийният магнит Христо Стоичков бе привлякъл почти всички журналисти на "Армията" по същото време. Само че Янев остави своята следа в историята на ЦСКА и това трябва да се отчете.
Кратка равносметка на фактите:
Снимка:
Lap.bg
Получи ли Христо Янев своя реален шанс да се докаже в Първа лига?
Още с края на миналия сезон започнаха коментарите дали Янев трябва да остане начело на отбора АКО той бъде приет в елита. По време на подготовката, а и в началото на официалните мачове се намериха критици, които да изтъкнат, че ЦСКА не е училище за треньори. Скорошната история на клуба обаче показва друго, защото именно като „ученици“ бяха назначени Милен Радуканов и Любослав Пенев, а и двамата постигнаха резултати, останали в червения фолклор (всъщност, както и Янев). Други „изучили се“ като Луиджи Симони и Йоан Андоне се оказаха от другата страна.
Всъщност въпросът не е дали се учиш или не, а дали ти се дава пълна свобода да работиш и да носиш отговорност за решенията си. Въпрос, на който Янев в прав текст не отговори. Навярно и заради строго следвания умерен стил на поведение, който изгради.
Обстоятелствата обаче отговорят. Това лято той трябваше да работи с 2 групи играчи – останалите от миналогодишния отбор на ЦСКА и два пъти повече, дошли от "Литекс".
Без да коментираме качествата им е редно да не пропускаме, че това не е селекция избрана еднолично от треньора и не е никак, ама никак лесно от тези 2 колектива да сглобиш един, който да е ЕДНО както на терена, така и извън него. Особено ако до последно нямаш яснота ще играеш ли наистина в елита и постоянно се налага да отговаряш на въпроси: „ти ЦСКА ли си всъщност или не си?“ и едновременно с това да опровергаващ невярващите, че ти си човекът, който трябва да води целия процес.
Анонсираните цели и завишените очаквания от ръководство и фенове обаче не би трябвало да са тежест. Реално погледнато би било сензационно някой друг ако не "Лудогорец" да стане шампион през май. От друга страна обаче е недопустимо ЦСКА да не опита да сътвори тази сензация и да не анонсира амбициите си. Просто няма как грандовете да са в ролята на скрит фаворит или да го играят „умрели кучета“. Самочувствието ти трябва да има покритие, но амбициите ти дават поле за да го покриеш. Човек, прекарал близо десетилетие в ЦСКА добре знае това.
Само че резултатите от първите 4 кръга са незадоволителни. И за да реши Христо Янев да си тръгне сам явно достатъчно добре е видял, че той няма какво да направи, за да промени положението.
Сред много фенове витае теорията, че треньорът е „сготвен“.
Това, разбира се, е недоказуемо, но поражда въпроси. Защо, ако е сметнат от ръководството за неподходящ, не се разделиха с него доблестно в началото на лятото, така както той самият направи с голяма част от играчите от изминалия сезон? Защо, ако си решил да му гласуваш доверие, го снемаш след само 4 кръга? Какъв е смисълът да дойде новият треньор и да оправдае своите резултати с подготовката, водена от предшественика му? (Точно както Франк Де Бур се оправда с Манчини още след първата си загуба начело на "Интер". Б.А)
И въпреки всичко това Христо Янев си тръгва сам. А можеше да остане. Под предтекст, че ще опита да изглади нещата, че се нуждае от още време, че отборът още не е навлязъл в нужната форма, че това са дребни грешки, които трябва да се изчистят...Той явно видя, че само би удължил един тягостен процес с неизбежен край. Чували сме много хора да казват, че никой не е по-голям от клуба. Далеч по-ценно е когато го покажеш без непременно да го изтъкваш.
Христо Янев чу как близо 40 хиляди зрители на Националния стадион скандират името му. Това няма кой да му го отнеме. И на него, и на тях...
А най-достойно от страна на ЦСКА би било да му благодарят за съвместната работа и да си пожелаят до нови срещи.
А сега накъде?
Намирането на нов наставник не изглежда като сложна задача за ръководителите на ЦСКА. Голямото предизвикателство е да покажат пред широката публика, че Клубът има добре обмислен, дългосрочен план за развитие. И най-вече стил на работа, различен от този, по който се действаше на Армията в много случаи от последните 10 години. Защото именно с тези надежди публиката ги прие.
