На 28 години, без загуба в професионалната си кариера и с милион долара от световната титла в Професионалната бойна лига, Дакота Дичева е сред най-големите имена в женския ММА.

Родена в Англия, но с български корени, шампионката се връща в България, за да се срещне с роднини, приятели и почитатели на MAX FIGHT 67 (28 ноември, пряко по bTV Action и VOYO.BG).

В интервю за „120 минути“ по bTV тя разказа за тежкия път към върха, семейството, жертвите на професионалния спорт и мечтите извън клетката.

Дакота наследява бойния дух от майка си - многократната световна шампионка по кикбокс и муай тай Лиса Хауърт, а твърдоглавието - от баща си, горд българин. Въпреки че родителите ѝ първоначално се опитват да я насочат към танците и пеенето, тя сама избира бойните спортове. Те я подкрепят, след като виждат таланта ѝ и готовността ѝ да работи усилено.

„Мисля, че да бъда боец ми е заложено в гените“, казва Дичева.

Започва с муай тай, но преминава към ММА заради по-големите възможности за професионално развитие. В Съединените щати открива и по-добри условия за тренировки с жени. В Англия в залата има само още едно момиче, с което може да тренира. С жените обаче тя вече може да води равностойни битки, да използва собствената си сила и да развива уменията си.

През 2024 г. Дичева печели световната титла след убедителна победа над Тайла Сантос. Преди двубоя мнозина смятат, че тя ще загуби. Сантос е непобеждавана преди края на среща, но Дакота успява да я спре още във втория рунд.

„Аз доказах, че всички са грешали. Това е наистина огромен спомен за мен в този спорт и много важен момент в кариерата ми“, споделя шампионката.

Зад успехите обаче стоят години труд и жертви. Дичева признава, че не всичко в кариерата ѝ е вървяло нагоре, но не би променила пътя си. Един от най-важните уроци, които получава от майка си, е да се отдава на 100% на всичко, с което се захваща.

Тази отдаденост има и своята цена. Дакота не разполага с много свободно време и признава, че ѝ е било трудно да поддържа приятелства. Днес е благодарна за малката група хора около себе си, които разбират колко много тренира и какви жертви изисква спортът.

Баща ѝ е сред най-големите ѝ опори. Той не пропуска двубой, макар да му е трудно да гледа как дъщеря му се бие. Дакота разказва, че в деня на състезанието той почти не се храни и не разговаря с никого, но винаги е до нея.

Самата тя не е конфликтна и не се бие извън спорта. Опасната Дакота се появява само когато влезе в клетката. През останалото време е усмихната и щастлива.

Снимка: Getty Images

Това обаче не означава, че не познава болката. В един от двубоите си тя чупи и двете си ръце още в първия рунд, но продължава да се бие още два рунда и печели. След срещата претърпява операция.

„Разбира се, че ме болеше, но просто се съсредоточих върху това, за което бях влязла в клетката“, казва Дичева. Според нея високият адреналин по време на двубой променя начина, по който човек усеща болката.

Извън спорта Дакота мечтае за нови предизвикателства. Би искала да дефилира на модно ревю или да участва във филм. Бойните спортове, които са отнели част от времето ѝ с приятели, са ѝ дали възможности, за които като дете не е подозирала.

Най-щастлива обаче остава със семейството си. Обича да прекарва време в България, да посещава Самоков и Дупница, да ходи в планината, да кара ски в Боровец и мотокрос в Сапарева баня.

За първи път ще присъства като зрител на събитие с бойни спортове в България - MAX FIGHT 67 в Бургас (28 ноември, пряко по bTV Action и VOYO.BG). Иска да види как младите бойци дават всичко от себе си, правят истинско шоу и се забавляват.

Снимка: Instagram

А когато я питат коя е любимата ѝ българска дума, отговорът идва с усмивка: „Тази седмица непрекъснато чувам хората да казват „Айдеее“.“

За Дакота България е място, където се връща към корените си. А извън клетката шампионката остава същата - усмихната, благодарна и готова за следващата си мечта.

Изберете BTVsport.bg като любим източник в Google