Волейбол и психика. Психика и волейбол. Защо Николай Пенчев се отказва от националния отбор? Какво мъчи Мат Андерсън? Защо Бартош Курек отказа 600 000 долара? Трите въпроса изплуваха само за две години. Отговорите на играчите бяха еднакви – няма я тръпката.
Как шампионът на едно от най-силните първенства – полското, победителят в Шампионска лига и световният първенец губят желание за покоряване на нови върхове? Възможно ли е спортният хъс да отстъпи място на досадата от тренировките? Явно дори не е трудно.
Психиката е чупливо нещо. Особено когато препълнените зали скандират името ти и очакват точно ти да си причината за тяхната голяма радост. Натоварващо е, дори задушаващо. Но... кой за каквото е учил, са казали мъдрите хора. Едва ли 29-годишният Андерсън не е свикнал да бъде в центъра на вниманието след толкова години на игрището.
Да разгледаме случаите поотделно.
Андерсън обяви, че се отказва през 2014 г. Година преди това „Зенит” Казан печели дубъл в Русия. Американецът е изиграл един от най-силните си сезони. За това говори и наградата му за най-полезен играч в първенство, както и тази за най-добър волейболист на САЩ.
Само че това не е достатъчно. На 29 октомври диагоналът хвърли толкова мощна бомба, че волейболният свят просто спря да се върти. „Реших да преустановя кариерата си по собствена воля. Причината е, че през последните години почти не виждам семейството си и това ме кара да се чувствам дискомфортно и непълноценно. Надявах се с началото на сезона тези чувства да отминат, но те се задълбочиха”.
Звучи тъжно. Звездата се отказва в най-добрите си години.
Всичко това изглеждаше далечно и неестествено у нас, докато не се случи в един от най-обичаните български отбори – волейболните национали. Николай Пенчев помоли за почивка.
По типична нашенска традиция в този миг виновни станаха приятелката, семейството, самият Пенчев, треньорът Пламен Константинов, федерацията, правителството - общо взето, всички. Традицията повелява главният герой да бъде разкъсан, подиграван или най-малко заклеймен като национален предател.
В случая обаче ставаше дума за едно 24-годишно момче, което точно 12 месеца преди този случай остави сърцето си на игрището, въпреки че тъкмо бе загубил втория си баща. Пенчев стисна зъби и сърце и игра на Евро 2015. После поиска почивка.
От какво обаче искаше да се откъсне посрещачът? 30 мача в Полша, 10 в Шампионска лига. Само за един сезон... предхождан от европейско първенство, Световна лига, мачове с младежкия тим, отново срещи при мъжете, европейски клубни турнири...
Един безкраен кръговрат от тренировки–мачове–пътуване–възстановяване– тренировки!
Нито Пенчев, нито Андерсън, нито Курек (който наскоро също поиска почивка и се отказа от договор с японския „Джей Ти Тъндърс”, който щеше да му донесе 600 000 долара) са слабохарактерни. Те просто са уморени. Защото сезоните са тежки, защото еднообразието потиска и защото очакванията са големи.
Кой за каквото е учил, нали? Когато си решил да се занимаваш с волейбол, си се нуждаел само от топка и мрежа, за да откриеш щастието. На най-високо ниво обаче не всичко се свежда до сервиси и блокади. Мачовете са безброй, публиката иска още и още...И всичко трябва да постигнеш там, на полето, в точно определен момент, а изпуснеш ли го - вече не си любимец!
Играта е на нерви, а това води до „прегряване”. Въпросът е кой ще бъде достатъчно смел да излее кофата със студена вода върху главата си и отново да намери нея. Тръпката за победа!
