„Искам да направя едно много важно уточнение. Не за първи път ние уведомяваме фенове на други отбори, че няма да се допускат с артикули в секторите на домакините. Не знам защо този път се създаде подобна истерия“. Думите са на изпълнителния директор на "Лудогорец" Ангел Петричев и идват дни след безумната декларация от разградския клуб, с която се забранява на стюардите да допускат фенове с артикули на "Арсенал" извън обособения блок на Националния стадион.
Преди дни "Лудогорец" стана за смях с официалната си позиция, а позакъснялото обяснение на Петричев, че всичко това е от съображения за сигурност, не издържа дори на елементарна проверка. „На първо място ние имаме лошия опит от мачовете с "Реал" Мадрид и "Ливърпул", когато такава забрана не бяхме въвели с презумпцията, че всичко ще мине тихо и кротко. Това, че не е станало достояние на журналистите не значи, че не е имало инциденти. Само заради професионалната намеса на стюардите не се стигна до по-сериозни стълпотворения“, обяви Петричев и допълни, че имат информация за възможни провокации.
Много ми е интересно как в Разград „блокират“ провокациите с конфискуване на червена фланелка, шал или знаме. Колко точно „пасивен“ става фен на чуждестранен отбор, когато може да го покаже само с думи и дела? Колко точно „агресивни“ са „феновете“ на "Лудогорец" и колко точно от капацитета на „Васил Левски“ ще напълнят именно „агресивните“? Защо тази важна мярка не бе оповестена при продажбата на пакетни билети на стойност половин минимална заплата? Очаквали ли са в Разград стадионът да е пълен само и единствено с родолюбци, при положение, че от мачовете с "Реал" и "Ливърпул" по-миналата година и с "Динамо" Загреб миналата година много ясно се видя за какво точно идват на стадиона харесващите футбола хора (нарочно не казвам фенове)?
И последното е съвсем логично. "Лудогорец" играе в Шампионската лига и благодарение на него у нас идват най-големите клубове и играчи в Европа. Стотици техни последователи, хиляди почитатели на големия футбол и десетки хиляди любопитковци искат да ги видят на живо. И затова си плащат билети и са на стадиона. Дали ще носят коледни шапки или маскарадни костюми е съвсем безразлично. Точно както безразлично е дали истинските фенове на "Арсенал" ще влязат на стадиона с пълна екипировка или „кежуал“ (както е модерно напоследък), когато те ще подкрепят любимите си „артилеристи“ до последния съдийски сигнал, че и след това.
Разбирам логиката в името на сигурността, но точно затова има отцепени блокове, крайни фракции, стюарди и охрана. В средата на такъв сектор противниковите аксесоари са не просто нежелани, а направо предпоставка за тежка телесна повреда или следствие от откровена тъпотия. Но в повечето други части от стадиона всеки е добре дошъл да бъде себе си (респективно да подкрепя когото прецени) в духа на позволеното от закона и моралните норми.
Петричев обясни на журналистите, че правилата на "Емиратс" били още по-строги и „пред него на няколко българи са им взимани шалчетата и забележете – българските знамена“. Не като да не съм гледал футбол, и не е като да не съм виждал противникови артикули един до друг на някой от средните сектори. Колко точно безидеен трябва да бъдеш, за да използваш някакъв частен случай в Лондон за обосновка на свое генерално решение в най-очакваното домакинство от тазгодишното издание на Шампионската лига? Нека си го кажем честно – крайните фенове на "Лудогорец", способните на провокация в името на делиорманския тим, могат да се изброят поименно със сравнително едър шрифт на визитна картичка. И това не е лошо – като за отбор от малък град, без много история и силно зависим от собственика си и неговата банкова сметка. След години, ако продължават с футболните успехи и намалят административно-управленските глупости, могат да говорят за силна фенска маса от цялата страна, за агитки и за фракции. И това е логичното футболно развитие, с което в Англия са свикнали, защото имат метро и футбол от времената, в които ние сме се опитвали да си върнем независимата държава.
И като стана дума за логика, струва ми се, че по-логичната причина зад забраната е доста тривиална и от нея прозират някакви комплекси. Става дума за особената горделивост на вече споменатото ръководство, която в комбинация със съвсем логичната картинка на повече „червени“ зрители, отколкото „зелени“, може да доведе до „второ домакинство“ на "Арсенал". Което, както знаем, се вижда на телевизионния екран и води до журналистически въпроси, последвани от „публична олигофрения“. С риск да се повторя, ще напиша още веднъж, че един истински „топчия“ без шалче може да направи точно такава провокация, каквато и един със знаме (даже по-голяма, защото може би решението на Петричев и компания го е изнервило излишно).
Няма нужда от Разград да стават „по-големи католици от папата“, по подобни начини нито ще решат проблемите си, нито ще постигнат одобрение. За да случат и двете, могат просто да играят футбол, да продължават с успехите на терена, да поддържат тишината от канцелариите си и да се надяват, че след години на стадиона ще е пълно с български знамена и истинско отношение като към „национална кауза“.
