29 години. Точно толкова са изминали, откакто младежкият ни национален отбор по футбол за последно участва на европейско първенство.
29 години. В които България се надява и чака. Опитва и не успява. Върти се в омагьосан кръг и все няма формулата, с която да намери неизвестното в задачата. Търси се: участие в голям футболен форум.
Сега младежите на България ще направят нов опит – да играят добре, да победят, да се класират, да ни зарадват. Да ни дадат поне малко надежда, че бъдеще има. Да изгреят като лъч светлина във футболната ни тъмница.
Пътят им към Евро 2021 стартира в Естония, ще премине още през Русия, Полша, Сърбия и Латвия. Това са съперниците ни в пета група – кой от кой по-негостоприемен. Дори и в на пръв поглед непретенциозните Естония и Латвия, България ще срещне мощен отпор и нищо няма да бъде постигнато без борба и безгранично себераздаване. Защото иначе талантът го има.
Мартин Минчев, Станислав Иванов, Иван Турицов, Светослав Ковачев, Петко Христов, Калоян Кръстев, Валентин Антов са само част от имената, които ни вдъхват оптимизъм, че България има таланти, които един ден може и да защитават достойно герба на гърдите.
Голяма част от повиканите са твърди титуляри във водещите отбори на Първа лига или поне неизменна част от мъжкия футбол през настоящия и миналия сезони. Трима играят в чужбина. Всички тези момчета безспорно имат потенциал. Рутина – също. И най-вече сега са всички заедно.
Треньорските щабове на мъжкия и младежкия отбори се договориха – младите таланти няма да бъдат викани в "А” тима ни. Селекционерът Александър Димитров ще разполага с най-доброто, което притежава бъдещето на българския футбол. Той и екипът му имат сложната задача за отрицателно време да опитомят и шлифоват таланта, да изградят единен отбор от силно изразени индивидуалности, да наложат печеливш стил и разбира се – да класират България на европейско преди да се навърши 30-годишнината от неучастието на наш младежки отбор в първенството на Стария континент.
Когато говорим за футбол в България, поводите за радост са малко. Нов старт на квалификационна кампания обаче винаги поражда и нови вълнения. A вълненията са още по-силни, когато главни действащи лица са бъдещите големи имена на българския спорт. Или поне такива са надеждите. Надежди, в които влагаме може би малко повече оптимизъм, отколкото реализъм, но и надежди, които не са напълно безпочвени. Нека вярваме. А те нека бъдат смели. Пък не се знае – ”във футбола всичко е възможно”, нали така беше?
