За Кимия Ализаде се знае всичко. Или почти всичко. Първата иранка, печелила олимпийски медал в историята, първата иранка, донесла бронз за българското таекуондо в олимпийската ни история, вдъхновение за милиони момичета, потискани от режима в родината ѝ.
В нашата специална история ще се опитаме да стигнем до сърцето ѝ. И до белезите, които ще носи до края на живота си.
"Здравейте, аз съм Кимия!", пленява ни на чист български. "Всеки белег в сърцето ми е от желанието ми да бъда себе си. По пътя си за спътник имам само себе си. Но този път е винаги с мен, в сърцето ми, откровена е бронзовата медалистка от Париж 2024.
Началото
"Спомням си, макар и не много ясно, че веднъж, когато бях малка и гледах телевизия, имаше едно момиче, гимнастичка. Стана 4-кратен олимпийски медалист. И тогава си казах „О боже, какво е направила тя, за да стане медалист? Какво е чувството да спечелиш медал от олимпийски игри...?" Аз съм таекуондистка, а на първите ми олимпийски игри през 2016-а представях родината ми - Иран. Там спечелих и първия медал от жена в историята на страната. Бях много щастлива. След това, през 2019 г. трябваше да напусна страната си. Отидох в Германия."
За избора да напуснеш родината си
"През целия ми живот съм издигала гласа си за правата на жените. Вярвам, че всяка една жена воюва за това. Всяка жена има правото да е свободна, заслужава равноправие.
За съжаление това все още не се случва в Иран. Затова го приемам като личен избор да напусна страната си. Тоест трябваше да го направя. Водеше ме желанието да съм свободна, да не ми тежат ограничения.
Не се касае само до това да не се носи хиджаб. Някои хора си мислят, че казусът е само в това и изобщо за правилата на исляма. В основата е какво мисля и в какво вярвам. Ние сме хората и трябва да имаме своите права. Трябва да се демонстрира уважение към външния вид, към това какво мисли един човек, към това къде иска да отиде.
Моят характер не е такъв! Не съм човек, на когото може да се налага каквото и да е. След като усетих, че това се погазва, трябваше да напусна страната си. Това бе едно от най-тежките решение през целия ми живот, но, както знаем, животът е низ от върхове и падения."
"Когато исках да прегърна някого, бях сама"
"Решението да напусна не беше лесно. Сега се усмихвам, но тогава не беше така. Получих разбиране от семейството и приятелите ми. Казаха ми „Уважаваме решението ти." Подкрепиха ме. Ситуацията е трудна за обяснение. Никое семейство не иска детето им да си тръгва, но когато обстоятелствата станат по-особени, те проявиха разбиране и приеха решението ми. Именно защото бях обезпокоена за тях, не смеех да споделям нищо около ситуацията с тях до съвсем скоро – до миналата година. Наистина е много тежко. Когато исках да прегърна някого, бях сама. Когато ми се плаче, при смяна на мястото, където живея, изобщо всяка ситуация, която можеш да си представиш, бях сама. Трудно е. Защото печелиш нещо и искаш да прегърнеш майка си, но тя не е там. Същото е и когато имаш нужда от баща си."
През 2021 г. Кимия представлява Отбора на бежанците, а през 2024-а участва под трети различен флаг.
"И за мен беше удоволствие и чест да съм в един отбор с тези хора. Защото тук не ставаше въпрос просто за хора, избягали от страните си заради война. Не, в този отбор имаше хора от цял свят. В онзи момент осъзнавах, че мога да им донеса надежда. Изобщо цялото ни участие можеше да носи обнадеждаващо послание.
Така се стигна до третите ми олимпийски игри, когато представих България и завоювах второто си бронзово отличие в кариерата."
Да отхвърлиш оферти от Германия и Саудитска Арабия
Заслуга за привличането на Кимия да представя България има друг натурализиран иранец – треньорът от националния ни отбор по таекуондо - Фарзад.
