"Няма нищо невъзможно, защото животът на човек никога не е възходяща права. Има много падения, но вярвам, че те са трамплин преди всеки един голям успех" - звучи много мъдро. А го казва едно крехко красиво момиче на 23 години.
Боряна Калейн премина през какво ли не, за да се сдобие с него - сребърния медал от олимпийските игри в Париж. Тя стана едва втората българка с индивидуално отличие в този спорт. При това след 36 години. В Сеул 1988 Адриана Дунавска също спечели сребро.
За Боряна този медал бе важен, не само заради кариерата, а по-скоро заради промяната в мисленето. Преди 3 години в Токио тя завърши пета и не успя да усети щастието да се качиш на почетната стълбичка.
"Повратен момент нямаше. Беше един много дълъг процес на промяна на моите мисли. Мислех в много негативна посока как няма да успея, как нещата не се получават, когато трябва, имам лош късмет. Отне ми много време, но с помощта на хората около мен си промених изцяло начина на мислене. Започнах да ставам по-положителен човек и да вярвам повече в себе си", разказа тя пред bTV и добави:
"Връщам си много лентата назад. Особено след Токио, в последните 3 години, има много моменти, в които всъщност се чудех ще се случи ли това, което толкова години съм искала. В крайна сметка, каквото е писано, това се случва. Вярвам, че мечтите се сбъдват, ако човек се бори и не се отказва от тях. Щастлива съм, че не се отказах и имаше хора, които да ме върнат."
Калейн разкри, че е опитала да остане спокойна, въпреки вълнението, че е на олимпийски игри, не се е интересувала от конкурентките, тъй като не е искала да губи фокуса си.
"Гледах да се абстрахира от това, опитах да си запазя фокуса и концентрацията до края на състезанието. Това е доста напрегнат момент. Игрите са веднъж на 4 години. Всяка загуба на фокус можеше да ми коства този медал. Бях си казала, че няма да следя нищо, освен моето представяне и моите оценки. Не исках с нищо друго да се ангажирам, освен с това, което аз трябва да направя", сподели тя.
