"Най-великата доблест не е в това никога да не паднеш, а да се изправяш всеки път, когато паднеш." - Конфуций;
"Да паднеш не е беда, беда е да не станеш" - руска мъдрост;
"Когато паднеш - това е животът. Когато се изправиш - това е характерът ти." - неизвестен автор.
Със сигурност можем да напишем още и още мъдрости, мисли и афоризми за провала и успеха след него, за достигането до дъното и трудния път нагоре. Но няма смисъл.
Пред нас е човек, който може да ни го обясни. От собствен опит - Спортист с увреждания номер 1 на България за 2010, 2012, 2013, 2014 и 2015 г. и новият ни герой в рубриката "Другите шампиони" Стела Енева.
След дни тя ще участва за четвърти път на най-важния форум за спортисти с увреждания. Стела Енева ще представя България на параолимпийските игри в Париж в дисциплината хвърляне на диск (F57). За нея това е завръщане след тежък период и една малка победа. Но крайната цел при Стела никога не е била само участие. Тя е боец - в пълния смисъл на думата!
"Сутрин ставаме, благодарим на Господ, че сме живи и здрави, че няма травми... Спортист без травми няма"
Толкова простичко ли е всичко?
Стела е родена с малформации и на двата крака. Още в ранна детска възраст се налага ампутация, а протезите стават неизменна част от живота ѝ. Това обаче не ѝ пречи да завърши образованието си, да започне работа, да води съвсем обичаен живот.
Докато нейна приятелка не ѝ предлага да се включи в турнир за хора с увреждания. А тя е на цели 22! И хваща "последния влак" за спортна кариера.
"От дете съм спортувала. Физически се чувствах добре, но моите родители винаги казваха, че моята работа трябва да бъде седнала, да си почивам, да не натоварвам краката. Човек винаги търси себе си, цял живот. Мисля, че вече съм го намерила", казва днес тя.
След 6 години упорита работа и тренировки под ръководството на Георги Секеларов, тя се превръща в световна шампионка и във хвърлянето на диск, и в тласкането на гюле. Триумфира в нидерландския град Асен през 2006 г.
