Посетихме националната спортна база, където момичетата от българския отбор по художествена гимнастика проведоха своя най-важен лагер за годината - непосредствено преди старта на сезона. Тук, във Варна, заобиколени от шума на морето и изолирани от забързания свят. Включихме се в тяхната подготовка - тренирахме с тях, хранихме се с тях, плакахме заедно. Проверихме възможно ли е един абсолютен аматьор да се справи с натоварванията на "Златните момичета".
Присъединихме се към грациите, за да придобием истинска представа как точно преминават тренировките.
Точно в 8:30 започнахме с класически балет.
В действителност след едва час класически балет, в който се опитвах да следвам всички упражнения, доколкото това е възможно за атрофиралото ми тяло, чувствах силно натоварване в краката и кръста. Усещах обаче и че съм напълно загряла за следващия етап.
Кантарът показа, че тежа 54 кг. и 100 грама. Имах задача да стана 53 кг. до края на седмицата. Килограм и 100 грама. Не изглеждаше непосилно, но знаех, че ще изисква доста лишения от любимите ми неща.
В залата време за празни приказки няма. Скоро след старта на това предизвикателство разбрах, че се работи на пълни обороти през цялото време.
Планът за деня включва изработване на всеки един елемент, всяка една част, всяко едно съчетание по стотици хиляди пъти на сезон, докато не се стигне до съвършенството, което зрителите виждат по време на състезание.
Г-жа Маркова ми каза да си измисля елементи за предстоящото съчетание, което ще ми направят. За 5 сполучливи направих 18 грешки, 5, защото съм на облекчен режим и вече не можех да дишам... но продължаваме напред.
Неподготвена за натоварването на професионалните спортисти, умората в тялото ми настъпи не в края на седмицата, както при момичетата, а едва няколко часа след началото на тренировката.
За мен минута и 30 секунди се оказаха непосилно предизвикателство, затова импровизираното ми съчетание бе около 40 секунди.
След като ми беше измислено половин съчетание, елементите, които трябваше да изработя, се увеличиха 3 пъти спрямо сутрешната тренировка. За сравнение - "Златните момичета" имат 4 съчетания, наситени със сложни елементи. Следобед те изработват другите два уреда от програмата си.
В залата по гимнастика дисциплината е на почит, уважението и взаимното разбиране между състезатели и треньори – също.
Снимка:
bTV
На втория ден от лагера вече бях с леки контузии. Докато се жалвах за дреболии, крехките на пръв поглед грации се справяха геройски с всички натоварвания.
Тренировките са изключително тежки, чисто физически, не толкова психически. Набляга се на издръжливостта. Именно и затова са необходими толкова много часове в залата. За разлика от футбола или баскетбола, които позволяват кратки, но много интензивни тренировки, гимнастиката изисква постоянство и време.
Последният ми ден се оказа най-голямото предизвикателство. Тялото ми бе изморено, а заради липсата на храна се чувствах изнервена, нямах енергия. Съзнанието ми обаче знаеше точно какво да прави. Елемент след елемент по определен брой сполучливи опити.
"Насочи, гледай бухалка, внимаваш. Хайде, бърза, изпускаш музиката. Падьомите кой ще ти опъне. Настроение, красиви стъпки. Стой на пируета, глава. Насочи напред, бърза отдолу, гледай, хващаш. И финал – добре, дишай".
Всичко това не са мислите на един луд. Всички тези детайли минават през главата на една гимнастичка, докато играе съчетание. И докато за мен залогът бе да се размина без видими белези, за тези момичета залогът е името на България, високо вдигнатият трибагреник, световната титла.
От Брани научих, че двигателят на всички успехи е искрената любов към това, което правиш.
От Неви - че истински боец и герой може да бъде всеки, независимо от професията. Невероятен лидер – също.
От Боряна се убедих, че високият интелект и професионалният спорт се съчетават прекрасно.
От Катрин научих, че зад силния и на пръв поглед непреклонен характер често се крият най-добрите хора.
Oт Петя, Таня и Вая си припомних, че трудът, старанието и всички лишения рано или късно се възнаграждават.
