Днес се навършват 46 години от легендарната победа на Левски с 7:2 срещу ЦСКА Червено знаме. За по-голямата част от синята агитка този разгром е най-ценната победа над съперника от Борисовата градина. Причината е фаворизирането на армейците преди самата среща. ЦСКА Червено знаме е полуфиналист за Купата на европейските шампиони от предишната година, когато след две равенства и една загуба е отстранен от италианския гранд Интер на легендарния треньор Еленио Ерера, със световни звезди като Мацола, Факети и Суарес в редиците си.
След 11-ия кръг на сезон 68/69 Левски има 17 точки и изостава от водача ЦСКА Червено знаме с 4. Срещата започва добре за армейския клуб, след като голмайстора Петър Жеков открива резултата още в 2-ата минута. След това следват седем безответни попадения във вратата на Стоян Йорданов. Три гола за успеха вкарва Георги Аспарухов Гунди, с два се отчита Янко Кирилов а с по един, мъка на червените фенове донасят Сашо Костов и Борислав Богданов. В самия край на мача крайният резултат оформя Цецо Атанасов. Вероятно воден от сентенцията, че светът е оцелял, защото се е смял, легендарният нападател на Левски Александър Костов е известен с изключителното си чувство за хумор. Шегите на техничаря не спират и по време на мача. След петия гол за Левски звездата на "сините" отива при Цецо Атанасов и го пита кой е най-бърз от армейците. Дясното крило на ЦСКА отвръща объркано: "Аз съм". Тогава Сашо Костов изстрелва: "Тичай бързо до вашия стадион да донесеш таблото, че на това вече няма място къде да записваме голмайсторите".
В заключение трябва да отбележим, че въпреки болезненото поражение (тогавашната преса определя мача като „урокът на Левски”), в края на сезон 1968/1969 именно ЦСКА Червено знаме ликува с шампионската титла, а играчите на Стоян Орманджиев печелят и държавната купа.
