Трудни времена са. Хората са затворени по къщите, душите на повечето са свити. И не се знае до кога. В момент като този решихме да ви поднасяме по малко светлина всеки ден. Кръстихме ги 5 неща, точно от толкова имате нужда, за да се усмихнете и да ви стане по-леко на сърцето. Някои ги знаете, други сте ги забравили, а трети искрено ще ви развеселят!
Днес започваме нашите 5 неща, които да направите с припомнянето на един луд, по-луд, най-луд олимпийски финал с българско участие. Годината е 1992-а, мястото е Барселона. В леката атлетика предстои бягането на 100 м с препятствия при жените, което да разпредели медалите.
Всички погледи са насочени към безспорната фаворитка – Гейл Дивърс (САЩ). Пистолетът гръмва, американката се изстрелва като куршум, води и вече се вижда победител, когато обаче се спъва миг преди да пресече финалната права и пада! Шокиращо, златото отива при никому неизвестната Параскеви „Вула” Патулиду, която се превръща в герой на целокупната гръцка нация, носейки историческа първа титла за родината на олимпийските игри, в който и да било спорт.
А знаете ли при кого се озовава бронзовото отличие след пльосването на великата Дивърс върху пистата? Вместо да бъде четвърта при нормално стечение на обстоятелствата в този финал, не по-малко великата хърделистка – световната рекордьорка в дисциплината Йорданка Донкова, се прибира в България с последния медал от летни игри в забележителната си кариера.
Знаете ли, че един абсолютен великан в световната борба – Армен Назарян, който е донесъл на България олимпийска, три световни, четири европейски титли и още куп медали от големи първенства, след като взима наш паспорт, всъщност никога не е избран за Спортист №1 у нас?
Назарян два пъти е втори в класацията – през 2002 и 2003 г., веднъж е трети – през 2005 г. и още три пъти е в призовата десетка на най-добрите спортисти на България 1998, 1999 и 2000 г., но никога не получава достатъчно журналистически гласове, за да стъпи на върха. Факт, който и до ден-днешен остава най-голямата болка на родения в Армения борец.
Уважавайте своите майки! И ако днес, докато четете тези редове, все още не сте вдигнали телефона, за да се обадите на мама, а все още имате страхотната привилегия тя да бъде физически част от живота ви, поспрете за момент, наберете я, кажете й, че я обичате!
Последвайте примера на най-добрия ни тенисист Григор Димитров, който никога не пропуска възможност, за да изрази възхитата си към своята майка. Днес е точният ден, в който да ви припомним какво написа Гришо в своя "Инстаграм" по случай 8 март за своята незаменима Мария: „Благодаря ти, че винаги си държала ръката ми и че никога не я пусна.”
Готови ли сте за днешния ни куиз? Ето го и него: Христо Стоичков изиграва 247 мача с фланелката на „Барселона” върху гърба си.
Знаете ли колко точно гола стоят срещу името на българина за каталунците?
И за финал на днешните ни 5, бихме искали да отправим един апел. По-човешки и обикновен, но безценен, защото животът няма цена. Понякога, да не кажем доста често, ние забравяме, че душата на един изключителен спортист, който е постигнал всичко в кариерата си, също плаче. Сърцето на шампиона също бива ранено, понякога смъртоносно. Но винаги трябва да вярваме в светлината на утрешния ден.
Нека заедно си припомним разтърсващата история на един от най-великите спортисти, които България някога е имала – тази на олимпийския, световен и европейски шампион по бокс – Даниел Петров, който изгуби всичко, води неравна битка със самотата, но... се завърна!
bTV призовава: останете си вкъщи!
