За пръв път от 1919 г. насам жени ще участват в тобоган състезание в Швейцария. Така 89 години след забраната дами ще се спуснат по естествената пързалка на "Креста Рън". Надпревара при жените има до 20-те години на миналия век, когато организаторите я преустановяват заради лекарска забрана. Тогава състезанието е определено като твърде опасно за дамите.
През тази година обаче, на събрание в Сент Мориц, над две трети от членовете в Клуба по Тобоган гласуват за връщане на жените в спорта.
"Това е голяма стъпка напред. Съгласен съм, че е време жените отново да се спускат.", казва пред Би Би Си британският състезател в скелетона Джери Райс.
"Баща ми ме въведе в "Креста". Той бе част от това състезание дълги години. Работих два сезона на естествената пързалка. Мисля, че съм се спускал по 1325-ярдовото трасе около 200 пъти. Така стигнах и до скелетона. Някой ми каза, че съм добър в тобогана и би било добра идея да се пробвам в сходния скелетон.", продължава Райс.
Последният завърши десети на олимпийските игри в Пьонгчанг през 2018 г. Там съотборникът му Дом Парсънс завоюва бронзов медал.
"Има разлики между тобогана и скелетона, но усещането е едно и също. Спускаш се по пързалка със скорост около 80 мили в час, без спирачки и протектори. Напрежението в тобогана е огромно, както в скелетона. С течение на времето обаче свикваш.", разкава Райс.
Тобоганът е направен от две или повече тънки дъски от бреза, захванати една с друга чрез напречни греди. Дъските са извити нагоре в предната част. Това се прави, докато все още дървесината е сурова и се закрепва така извита, докато дървото изсъхне.
В скелетона се използва шейничка. Тя е съставена от тяло от фибростъкло, свързано с болтове към рамка с две ски от неръждаема стомана.
