Когато сърцето е горещо, дори и най-мразовитата зима не е в състояние да го накара да спре да бие. Човешката воля е несломима. Несломим е и стремежът да правим добро. Хората имат нужда да вярват, че моралната гибел на този свят може да бъде избегната само така - с личен пример и с дела. Дела, които да са заразни. Дела, които не спират да строят невидимата кула от доброта.
Само за няколко часа, прекарани в Сибир, Дмитрий Волошин построи поне един етаж от тази кула. Направи го с гигантско сърце, което не му позволи да замръзне на място, на което навън няма да срещнеш никой, който да е тръгнал просто да се поразходи.
Основателят на една от най-успешните частни компании в Молдова пробяга 50 км при температура на въздуха от минус 60 градуса, обикаляйки околностите на едно печално село – Оймякон, Якутска област. Оймякон, където живеят 500 души, е разположено близо до полярния кръг. Продължителността на деня варира между 3 часа през декември и 21 часа през краткото сибирско лято, когато нощите са „бели”.
За това място се твърди, че е най-студената населена точка на Земята. Оймякон означава „Незамръзваща вода”, тъй като в непосредствена близост има термален извор.
Дмитрий Волошин – президент на компанията за интернет услуги, интернет реклама, 3D анимация и спортни събития „Симпалс”, отива в Оймякон с една-единствена цел – да бяга благотворително, за да събере, колкото се може повече средства за лечението на тежко болно дете. Целта му е от старта, до финала му, онлайн да се набират средства за 4-годишната Ева Писменюк от Кишинев, която страда от церебрална парализа. Заедно с него, но в автомобил, неотлъчно го следват приятелите му Алекс и Андрей. Тяхната задача е отговорна – когато лице на Дмитрий се покрие изцяло с ледени късове и скреж, да го почистят, да му сменят маската и да... го нахранят в движение.
„Ева е войник. Нейната воля и жажда за живот, желанието ѝ да бъде самостоятелна и независима личност, са удивителни. Няма невъзможни неща и аз исках да ѝ докажа, че най-хубавите неща ни се случват, когато сме на предела на силите си и когато излезем от нашата зона на комфорт. А моите приятели, те са просто друг тип герои, но все пак - герои”, разказва Волошин, който бе поздравен за куража и каузата си лично от президента на Молдова Игор Додон.
„В наши дни никой не прави повече от Дмитрий Волошин за развитието на масовия спорт в Молдова. Това е най-смелият проект, осъществяван някога от молдовец. Чрез него Дмитрий показа пред целия свят, че в страната ни се раждат и живеят хора със силен дух и голямо сърце”, написа Додон в своята Фейсбук страница.
Волошин пък е впечатлен от подаръка, който получава от якутски ловец след края на маратона. „За силата на духа”, с тези думи местен човек поставя в дланта му специален „трофей” – нокът от лапата на сибирска мечка.
Дмитрий Волошин е екстремен тип. През април миналата година участва в маратон на Северния полюс като твърди, че подготовката за него не била нищо особено: „Трябва си здраво тичане в сняг, нищо повече.”
През 2017-та бяга и завършва успешно маратона в Бостън, плува в ледените води на Балтийско море, плува заедно с акули край Филипините, част е от плувни маратони на езерото Балатон и това в Цюрих, осъществява и друга своя детска мечта – да прекоси с плуване Гибралтар. Прави го. И не спира дотук. Влиза в обувките на един съвременен Робинзон Крузо и се пуска в опасен маратон от 86 км в пустинята, където животът му виси на косъм. Оцелява пак.
И сърцето го тегли към нови предизвикателства.
„Когато станах на 40 си казах, че всяка година ще предизвиквам себе си и ще правя нещо ненормално, което да ме държи жив. Е, вече съм на 45 и вярвам, че все още не съм направил най-щурото нещо в живота си. Веднъж се живее. Не сме на тази земя първо, за да направим генерална репетиция. Истината е тук и сега”, споделя Дмитрий.
