Решенията на националните селекционери разбуниха духовете във футболното общество броени дни преди старта на световното първенство в Русия. Йоахим Льов се отказа от Лерой Сане, Дидие Дешан не повика Адриен Рабио, Александър Лаказет и Антони Марсиал, а Хулен Лопетеги не иска Алваро Мората. И докато всички тези играчи ще имат нов шанс след четири години, то има доста емблематични за футболната игра имена, които така и не изпитаха тръпката, наречена Мондиал.
Представяме ви 10 футболни величия, които никога не са играли на световно първенство:
Иън Ръш и Райън Гигс - Двете легенди на "Ливърпул" и "Манчестър Юнайтед" никога не са играли на световно първенство, въпреки че Уелс на няколко пъти е съвсем близо до финалите.
Гигс, който в момента е начело на "драконите", бе най-близо до Мондиала през 1994 г. в САЩ, но Уелс завърши на 3 точки зад Румъния и Белгия в квалификационната група.
Лиъм Брейди е на крачка от финалите през 1990 г. Бившият полузащитник дебютира за Ейре през 1974 г. като футболист на "Арсенал". Печели 72 мача с националния отбор, но се отказва от него по средата на квалификационния цикъл за световното в Италия.
След като страната се класира за най-големия футболен форум, селекционерът Джак Чарълтън има възможност да повика Брейди на помощ, но не го взима в състава.
Лиъм Брейди има седем сезона в Серия "А" с екипите на "Ювентус", "Интер" и "Сампдория".
Бернд Шустер. Един достатъчно класен играч за стартовите 11 на "Реал" Мадрид, "Барселона" и "Атлетико" Мадрид, но останал далеч от голямата сцена заради своя... инат.
Шустер дебютира за националния отбор на Западна Германия през 1979 г., когато е само на 20 години. Помага на тима да спечели Евро 1980 и получава "Сребърната топка" за втори най-добър играч на шампионата.
Кариерата му с националната фланелка спира преждевременно заради жестоки спорове с треньора Юп Дервал, съотборниците и ръководството на тима.
Отказва се от професионалния футбол през 1997 г. и въпреки редкия си талант, пропуска възможността да играе за страната си на финалите през 1986, където Западна Германия губи мача за трофея, и през 1990, когато Бундестимът печели световната титла.
Ерик Кантона не пропускаше пред противниковата врата. Не можем да кажем същото за трите му възможности за участие на световно първенство.
Нападателят се самоелиминира от националния отбор на Франция по време на квалификациите за Италия 1990, след като обижда селекционера Хенри Мишел.
Той се завръща за последните два домакински мача от кампанията за САЩ' 94. "Петлите" се нуждаят само от точка, но губят от Израел. В последния мач България гони задължителна победа срещу Франция, за да измести съперника си в класирането и да подпечата визите за Америка. Кантона дава предимство за 1:0 в полза на домакините, но "лъвовете" изравняват преди почивката.
Секунди преди края Емил Костадинов вкарва онзи гол за 3:2, който и до ден днешен топли българските сърца.
Франция печели домашното си световно през 1998-а, но Кантона се отказва от представителния тим година по-рано.
Валентино Мацола - голямата звезда на отбора, известен като "Гранде Торино", който доминираше в италианския футбол през 40-те, загина трагично заедно с няколко свои съотборници в самолетна катастрофа в Суперга през май 1949 г.
Преди това Гранатата печели пет последователни титли на Италия и е част от гръбнака на "Скуадрата".
Втората световна война попречва на Мацола да покаже целия си блясък.
Повратливият полузащитник, който при нужда се изявяваше и като нападател, е считан за един от най-великите футболисти в историята на Италия.
Ласло Кубала. Когато говорим за легендарни унгарски футболисти веднага в ума ни изникват имената на Ференц Пушкаш, Шандор Кочиш и Золтан Цибор. Роденият в Будапеща Кубала несъмнено принадлежи към тази елитна групичка, но... играе за Испания.
Кубала защитава цветовете на Унгария през 1948 г., а преди това влиза в шест мача за Чехословакия. Независимо че се състезава за Испания осем години, нападателят никога не стига до световно първенство. Ла Роха не се класира през 1954 и 1958, а през 1962-а Кубала пропуска Мондиала заради контузия.
Ласло Кубала е единственият футболист с мачове за три държави.
Джордж Уеа. През декември 2017 г. той бе избран за президент на Либерия - поредното доказателство за статута му на величие в неговата родина.
Бившият играч на "Монако", "Пари Сен Жермен" и "Милан" остава единственият африкански футболист с наградата "Златна топка", която печели през 1995 г.
Година по-късно Уеа е избран за Играч на века в Африка.
Брилянтността на нападателя не е достатъчна на Либерия да стигне до световни финали. През 2002 г. само точка оставя "Самотните звезди" извън най-добрите на шампионата в Япония и Южна Корея.
Джордж Бест. Легендата на "Манчестър Юнайтед" е един от най-големите таланти, които са се раждали на Британските острови. И все пак, нито един от 37-те мача на Бест с националната фланелка не са на световно.
"Зелено-белите" остават само на точка зад лидера Швейцария в квалификациите за Мондиал 1966, а загуба с 0:2 от Съветския съюз им коства финалите четири години по-късно в Мексико.
Веднъж Франц Бекенбауер споделя по негов адрес: "Бест беше един от най-талантливите футболисти за всички времена и вероятно ще остане най-добрият, който никога не игра на голям световен финал."
Алфредо ди Стефано. Несъмнено един от най-великите в историята на играта с коженото кълбо. Ди Стефано така и не показва гениалността си на световно първенство, въпреки че в кариерата си играе за две различни държави - Аржентина и Испания. Има мачове и за Колумбия, но те не са официално признати от ФИФА.
Легендата на "Реал" Мадрид има шест мача за "гаучосите" на Копа Америка през 1947 г. Също както и Валентино Мацола, централният нападател е потърпевш от Втората световна война, която прекъсва световните финали за 10 години. Аржентина не участва през 1950 или 1954-а, а Ди Стефано сменя националната си принадлежност, за да бъде част от Испания.
Ла Фурия обаче не се класира сред най-добрите през 1958 г. Четири години по-късно той попада в състава за Мондиала в Чили, но за нещастие получава контузия преди старта на шампионата.
