Измина една година от смъртта на великия Диего Армандо Марадона. На 25 ноември преди 12 месеца футболният свят потъна в скръб от новината, че гениалният нападател е получил сърдечен удар.
Световният шампион с Аржентина от 1986 г. и двукратен първенец на Италия с "Наполи" (1987 и 1990 г.) напусна този свят само няколко дни, след като стана на 60 години.
Мъката за близките и феновете му е огромна. А една от дъщерите му - Джанина, все още не може да го прежали. Наскоро тя сподели в социалните мрежи писмо, което е написала за баща си.
В него Джанина разказва за "ада", в който живее, и изразява нуждата си да намери "справедливост".
View this post on Instagram
"Отчаянието, уязвимостта ме обземат, чувствам се съкрушена, силите, които ТРЯБВА да притежавам, ме оставят да не мога да дишам. Имам нужда да бъде въздадено правосъдие за внезапната ти смърт. Вече не мога да водя тази война на хиляди фронтове, срещу много врагове, обичайните, които стоят там, за да продължат да нараняват тези, които все още сме тук", започва Джанина.
След това младата жена уверява, че когато гледа сина си Бенджамин, чийто баща е футболистът Серхио Агуеро, "боли два пъти повече". "Той говори за теб дори на животните. Трябва да живея в мир, да бъда щастлива и да направя твоя крал щастлив. Знам. Съжалявам за ситуациите, които трябваше да видиш."
"Мисля за теб, чувствам те, сънувам те, виждам те и намирам себе си. Продължавам да се уча, не съм пример, правя, каквото мога и всеки ден мога по-малко или повече. Дори не знам това. Времето в крайна сметка доказа, че съм права, но няма полза, ако те няма. Бих предпочела да го нямам".
"Утешава ме да знам, че винаги съм ти казвала ВСИЧКО. Прегръщам твоя гняв и прегръщам моя. Без да разбирам, само приемам, че и ти си направил, каквото си могъл с това, което те направиха с теб. В свят, пълен с лицемери, истинските, тези, които живеят, без да искат обяснения, тези, които чувстват, тези, които правят това, което казват, са лудите, те са кучи синове."
"Няма да се откажа, нямах щастието да нося номер "10" на гърба ми, но твоето фамилно име и това, което си ми дал, ще продължат въпреки всичко и всички да живеят в мен. Те искат да ме видят как падам, но падането също е полет за миг. Обичам те и ще ми липсваш, докато се срещнем отново! Благодаря ти, че продължаваш да ни държиш изправени от там!", пише още Джанина.
