21-годишната Елица Янкова донесе първи дългоочакван медал за България от олимпийските игри в Рио де Жанейро. Варненката беше безапелационна в своята категория до 48 кг. В битката за бронза Янкова победи аржентинката Патрисия Бермудез.
Пътят на боркинята до мечтания подиум обаче не е никак дълъг, защото тя влиза в залата чак на 15-годишна възраст. Първият ѝ треньор е Наско Сейчанов, а Янкова се захваща със спорта „на шега”, само защото не иска да се излежава на дивана вкъщи, а да е активна.
Елица има буйна кръв, не може да стои на едно място, а като малка често раздава "юмручно правосъдие" между приятелите си. Борбата ѝ помага да изразходва тази енергия. Схватките вършат доста по-добра работа от леката атлетика, която тренира преди това.
Най-голяма подкрепа в трудните моменти ѝ оказва баща ѝ - Атанас Янков, който като млад също показва доста талант на тепиха, но прекратява кариерата си рано заради контузия.
Елица обаче трябва да остави семейството си във Варна когато е в 10-ти клас. Тя се мести в София, за да тренира в "Левски". Кариерата ѝ на тепиха вече става сериозна - тренировки, дълги лагери, контузии (като тази в глезена, която получава точно на рождения си ден в Унгария на световното първенство през 2013 г.), никакво време за приятели и гаджета.
С подкрепата на най-близките си, Янкова изобщо не на шега става пета на първото си по-голямо състезание - европейското за кадетки във Варшава през 2011 г.
Само две години по-късно тя обаче е на върха – световната титла за девойки е в ръцете ѝ, при това пред родна публика. Софийските фенове на борбата виждат как Янкова побеждава на финала румънката Емилия Вук – бронзова медалистка от предходното издание на първенството.
През 2014 г. тя става трета в нейната категория и на европейското първенство в Полша.
Ели, както я наричат приятелите и близките, продължава да печели отличие след отличие и при жените. Първото издание на европейските олимпийски игри ѝ носи сребро, а от европейското първенство в Латвия се прибира с бронза.
Тренировки, лишения и мечти... Елица напредва в кариерата и се доближава до заветната цел за всички спортисти – участие на олимпийски игри.
Тя печели убедително европейската квалификация в Зренянин, Сърбия. Това подписа визата ѝ за Рио.
Елица замина за олимпийските игри с усмивка. Така тя приветства и отличието и превърна една „шега” в триумф.
