ФИФА си спомни за най-големия успех на българския футбол - четвъртото място на Мондиал 1994 в САЩ. Тази година се навършват 25 години от лудото американско лято и затова в последния епизод на магазинното предаване, екипът на световната централа разговаря с един от героите от "златното" ни поколение - Емил Костадинов.
Връзката на ФИФА в България е спортният журналист Методи Шуманов, който е автор в btvnovinite.bg.
"Първо и преди всичко, имахме много добри футболисти и страхотни треньори. Това беше поколение, което преливаше от талант и играеше голям футбол. Всеки притежаваше от индивидуалност, характер. Понякога се разбирахме, понякога – не. Важното е, че играехме много добре заедно. Имахме силен тим", коментира Костадинов, чийто гол на "Парк де Пренс" през ноември 1993-а ни подпечатва визитe за Мондиала.
"Беше истинско чудо да се класираме и да участваме в такъв голям турнир, особено за малка страна като България."
"Мисля, че след загубата от Нигерия в първия мач станахме по-фокусирани и това ни помогна да спечелим следващите мачове. Този отбор постигна първата победа за България на световни финали. Чувствата и атмосферата бяха невероятни. Всички видяха, че този отбор може да играе футбол."
"Най-интересното относно осминафинала срещу Мексико бе, че тренирах дузпи 3 или 4 дни преди самата среща. Бях титуляр срещу мексиканците, но в самия край на продълженията бях заменен. Това ми се стори странно. При дузпите всичко зависи от манталитета на играчите, както и от качеството на вратаря."
"Към четвъртфинала срещу Германия подходихме с мисълта, че нямаме какво да губим. Чувствахме се уверени в своите качества и умения. По мое мнение този двубой е един от най-добрите за целия турнир.”
"Разбира се, след всяка победа отборният дух е висок. Атмосферата беше страхотна и това ни направи още по-сигурни в нас самите. Според мен в мача срещу Италия подходихме малко по-самоуверено, отколкото трябваше. Нямахме нужното уважение към тях и затова получихме тези два гола толкова бързо."
"Първата ни мисъл, когато се класирахме на световното, беше да постигнем поне една победа, а ето че почти стигнахме до финала. Затова не мисля, че изживяването разби сърцето на когото и да е от нас. Ние бяхме наистина горди от постигнатото. Лятото на 1994 година определено ще се помни завинаги в историята на българския футбол", завърши Костадинов.
