Да гледаш мач след мач. И всеки път – на различен стадион. Това без съмнение е мечтата на всеки футболен фен. За един запалянко обаче това е съвсем реален ритъм на живот. Ед Ууд, който стиска палци за „Дарби Каунти”, успя да постави уникален рекорд.
51- годишният мъж успя да посети всички 93 стадиона на професионалните клубове в Англия. Обиколката му отне малко над 6 месеца. След 22 000 изминати мили и 189 дни – миналата събота Ед завърши колекцията си с домакински двубой на третодивизионния „Рочдейл” на „Крaун Ойл Арена”.
Така Ууд подобри предишното върхово постижение, поставено през 1969 г. Тогава обиколката е отнела 237 дни.
Как обаче се постига подобен ритъм на живот?
„Рекордът ми е резултат от много сериозно планиране – твърди фенът, който в момента живее в Лийдс. – Подготовката ми започна още през миналия сезон. Първо ходих на мачове, за да опозная обстановката. После изготвих график спрямо програмата на отборите.”
„Не мога да отрека, че имах и малко късмет в начинанието си. Ето един пример - мачът между „Нюпорт” и „Барнет” се игра във вторник вечер. След това нямаше друг двубой, но заради промяна в програмата на ФА Къп срещата между „Рочдейл” и „Чарлтън” беше преместена за същата вечер. Така успях да гледам и нея.”
Ед посвещава постижението си на своя баща, който починал през 2014 г. „Тогава нямах сили да работя, а само да се пенсионирам и да умра. Но след това вдъхновението дойде и пожелах да осъществя мечтата си. Събуждах се сутрин, трудех се здраво - това се превърна в рутина.”
Приятелите му го предизвикват с различни задачи за всеки мач – да седне до човек със същото име, да си направи селфи със стюард или да влезе в съблекалнята. Ентусиастът не успява да изпълни всичко, но се забавлява от сърце.
„Най-добрият мач за гледане беше победата на „Тотнъм” над „Челси” с 2:0 на „Уайт Харт Лейн”. Дадох своя сезонен билет на човек на име Колин Търлборн. Никога досега не го бях срещал. Той обаче ме намери в Туитър. Неговият баща страда от прогресивен рак. По време обиколката събрах около 5500 паунда за благотворителност.”
Друг паметен момент е равенството между „Бъртуик Рейнджърс” и „Каудънбийт” през ноември. „Двама играчи на „Бъртуик” бяха изгонени, друг изпусна дузпа. Зрителите бяха точно 454, а 21 от тях се сбиха. Други си спретнаха барбекю – никой не се вълнуваше особено от самия мач.”
„Едно от най-странните ми преживявания бе на стадиона на „Нюпорт”. Там ме накараха да продавам брошури за мача и да се преоблека като официален талисман на отбора.”
„Най-добрите фенове са тези на „Шефилд Уензди”. А агитка №1 при гостувания е тази на „Нюкасъл”. Тези момчета пеят по време на целия мач.”
В определени дни Ууд гледа по два мача на ден. Веднъж трябва да измине максимално бързо 17-те мили между Мансфийлд и Нотс Каунти. „Мъж на име Диан Райли ми помогна много. Двубоят на „Мансфийлд” завърши в 14:05 ч., а той ме чакаше пред стадиона с мотор. Така стигнах до другия град. Въпреки камерите, които отчитат скоростта, контрола на трафика и светофарите. Правилото е, че трябва да изгледаш 90 минути от всеки двубой. Ако бях закъснял, всичко пропадаше. В крайна сметка пристигнах 10 минути преди първия съдийски сигнал.”
Дъг Мейл от „Книгата на Рекордите на Гинес” твърди, че дори и този рекорд може да бъде подобрен. „Ед също е имал трудности по време на своя поход, но е успял. Ако друг с подобен аналитичен ум си постави същата цел, би подобрил постижението му.”
Засега обаче №1 е лудо влюбеният във футболната игра авантюрист Ед Ууд.
