Грег Акселрод има специално място в историята на футбола. Играчът-измамник доби известност, след като заблуди редица професионални отбори, че разполага с нужните качества за това ниво. През 2009 г. своето място в елитната компания намери и родният ЦСКА, който взе французина на проби, преди все пак да го разкрие и освободи. Проваленото преминаване на ст. "Българска армия" донесе на Грег култов прякор - Ментето.
Акселрод прие поканата ни за интервю и разкри любопитни подробности от своето футболно приключение. Категоричен е, че историята му показва едно - няма невъзможни неща.
"Имах една мечта и тя бе да стана професионален футболист. Започнах да играя футбол чак на 18-годишна възраст. Когато бях на 10, моят баща ми забрани. Това бяха 8 години без да съм пипал топката. На 18, когато започнах, играех в парка сам, понякога даже през нощта. Мислех, че ще ме направи по-добър футболист. Дори, когато ходих да пазарувам до супермаркета, винаги излизах с топка в ръка. Обичах да дриблирам покрай хората на улицата. Цялата ми футболна кариера бе малко луда. Ако трябва, бих я сравнил с Формула 1. Бях толкова добър все едно да се състезавам на писта за Формула 1 с картинг.", заяви Грег.
"Да се върнем към футбола. Успях, след като накрая подписах с отбор в Канада. Трябваше да напиша биография, в която разказах на всички деца за натрупания от мен опит. Нямах приятели, баща ми не искаше да се занимавам с футбол, а и нямах връзки в този спорт. Мисля, че показах на хората, че всичко е възможно!"
"Това е моята история… Баща ми искаше да отида в частно бизнес училище, а като завърша да започна да работя в семейния бизнес. Определено не исках да се занимавам с това. Когато бях на 19, му споделих, че искам да последвам мечтата си и да играя футбол. Тогава баща ми каза "Нямам нищо против да станеш футболист, но няма да ти дам и един цент! Искам да се изнесеш да и си намериш квартира!”. Това бе моментът, в който трябваше да забравя за фераритата и петзвездните хотели. Започнах работа в супермаркет и се преместих да живея в едно малко студио в Париж. Мнозина смятат, че със сайта ми съм се опитал да лъжа хората, както и, че в отборите, в които съм играл, съм спечелил много пари. Повярвайте ми, не е така! Работих в супермаркет и спестявах всеки цент, за да мога си платя самолетния билет или хотела в държавата, в която карах проби в даден клуб. Избягах от семейството си и богатия живот, за да започна да работя в супермаркет и да играя футбол. Направих го, защото следвах мечтите си. Може би всички хора на този свят смятат, че ако човек е богат, той е щастлив. Това е лъжа! Някои хора са богати, но искат да печелят още пари. Всичко, за което говорят, е пари. Аз не исках такъв живот! Исках да имам собствен и да следвам мечтите си!"
"Когато бях на проби в Аржентина, в"Тигре", един ден след тренировка ми се обади футболен агент от Испания. Попита ме дали бих искал да играя в България. Директно му отказах! След което той ме попита дали бих искал да играя европейски футбол. Казах му, че предложението е интересно, а той ми отговори, че ще ме заведе в ЦСКА. Знаех, че ЦСКА е много добър отбор с богата история! През месец юни получих покана от ЦСКА. Купих си самолетен билет и заминах за Виена, където отборът бе на тренировъчен лагер. След втория ден тренировки с "червените", испанският ми агент каза "Грег, имам страхотни новини за теб, треньорът на ЦСКА иска да подпишеш с отбора. Ще си част от ЦСКА, договорът е за 3 години, а месечната заплата - 15 000 евро!” Бях страхотно изненадан. В макар и малкото прекарано време с ЦСКА успях да се сприятеля с треньора Любослав Пенев, както и с асистента му. Фотографът на отбора дойде в хотелската ми стая, за да ме снима с екипа на ЦСКА за официалния сайт на клуба. За мен всичко това бе перфектно. В неделя вечер бях сигурен, че ще подпиша с ЦСКА, но нещо се бе случило през нощта и, разбира се, всички знаете края на историята. Не подписах..."
"В неделя вечер се обадих на семейството ми във Франция и на всички мои приятели. Споделих им, че утре подписвам и всичко ще бъде наред. На сутринта слязох в ресторанта да закуся със съотборниците ми. Отворих вестника, който бе на масата, и видях моята снимка на първата страница. Веднага си помислих, че това е лудост. Бях добър футболист, но не на нивото на Златан Ибрахимович. Истината е, че когато слязох в ресторанта, всички ме гледаха лошо. Предния ден бях добър и фантастичен, а на следващия ден - ужасен. Не знаех какво се случва, защото по това време нямах интернет. Бях се приготвил да тренирам с отбора, но от клуба ми казаха да си събера багажа, да се кача на таксито и да се прибирам в Париж. Наистина не знаех какво се случва, защото статията бе на български."
"Като се прибрах във Франция, разбрах, че в неделя вечер феновете на ЦСКА са попитали колегите си от ПСЖ какво мислят за мен. Ако трябва да съм честен, няма как феновете на ПСЖ да ме знаят, тъй като аз бях част от петия отбор на ПСЖ. Феновете на ПСЖ познават само играчите от първия и може би резервите. Унищожиха ме като отговориха на феновете на ЦСКА, че съм фалшив футболист и не играя в ПСЖ. След като запалянковците на ЦСКА разбрали, са се свързали с журналистите в България и точно заради това не подписах договор."
"ЦСКА е отбор, който е печелил много трофеи. Отборът е известен в цяла Европа и няма фен на футбола, който да не знае за ЦСКА. Въпреки че не е редовен участник в европейските клубни турнири, за мен ЦСКА е един от най-големите отбори в света. Да играя за ЦСКА, макар и за кратко бе чест. Бях рамо до рамо с Владимир Манчев, бивш футболист на "Лил". Треньорът на ЦСКА Пенев се отнасяше добре с мен и вярвам, че бях на правилния път, за да успея. Ако трябва да бъда честен с вас, българското първенство не е на нивото на Висшата лига, Бундеслигата или Ла Лига, но определено има конкуренция между водещите отбори."
"Всички стават все по-мързеливи. Това е бъдещето, особено сега покрай пандемията. Карат ни да се заключим у дома и да гледаме телевизия с маска на лицето. Това е бъдещето! Вярвам, че амбицията и мотивацията са ключ за всяка една врата. Когато започнах да играя футбол, бях дебел и доста слаб като футболист, но не се отказах. Един от проблемите е, че мнозина от футболистите подписват с топ отбори, представяйки фалшиви видеокадри. Друг пример е промяната на датата на раждане, има много играчи, които лъжат че са на 23 години, но всъщност са на 31, а на футболните асоциации дори не им пука. Моята мечта бе да отида на проби и да покажа на треньора какво мога, а да оставя на него да прецени. Имал съм оферти от Кипър, от Люксембург и други малки държави. Исках просто да съм на терена."
"Когато бях на 17, карах стаж в едно частно училище, защото семейството ми е много богато. Прекарвах повечето уикенди сам и един ден реших да си направя сайт, подобен на този на бразилския Роналдо. Копирах всички негови статистики и рекорди, както и всички статиите за него от “Екип” като размених неговото име с моето. Същото направих и с материалите за Никола Анелка. Дори в един от тях написах "Акселрод пред трансфер в европейски гранд"."
"Направих го за забавление. Историята е доста интересна, защото не исках да се занимавам професионално с футбола. Година след като направих своя сайт подписах с малък клуб от Франция. Започнах да изпращам писма до всички големи отбори в Англия, за да ме вземат на проби. "Челси", "Манчестър Сити", "Арсенал", както и отбори от Чемпиъншип и Лига 1.
"Суиндън Таун" бе първият отбор, който ме покани на проби. Казаха, че са потърсили името ми в интернет и са открили сайта. Мислеха си, че всичко в него е истина, но, както ви споменах, бе шега."
"Всички се питаха, как е възможно да не играеш 8 години, да си дебел и да стигнеш до едни от най-добрите отбори в света? Бях в "Сидни", "Ню Йорк Ред Булс", ЦСКА, както и един отбор от Суперлигата на Китай. Единствено нещо, за което съжалявам, е че не можах да остана по-дълго в Китай. Предложиха ми договор във Втора лига, но агентът ми по онова време каза "Грег, ти си по-добър от това, заслужаваш да играеш в елита на Китай. Недей да изпускаш този златен шанс, защото си на 28. Ако подпишеш в Суперлигата, ще играеш срещу Никола Анелка и Дидие Дрогба". Лошото е, че му се доверих. Треньорът ме покани да остана една седмица и след това да реша дали искам да подпиша."
"Нека ви разкажа една история - излязох на вечеря с останалите ми съотборници от китайския клуб. Седнахме в един луксозен ресторант и когато сервитьорът ме попита какво искам да вечерям, си поръчах месо и ориз. Не исках нищо повече. Сервитьорът ми поднесе вечерята и започнах да хапвам. Истината е, че бе много вкусно и заради това го попитах какво е месото? А той ми отговори "УАФ УАФ!" Тогава го попитах, какво е "УАФ УАФ"? А той ми отговори - кучешко! Божичко, станах и си тръгнах! Три дни повръщах! На четвъртия започнах отново да пия вода и треньорът ми се обади и ме попита дали ще идвам на тренировка. Казах на треньора, че не съм пил вода, а той иска да играя футбол! Нямах никаква енергия! Бях свалил цели 5 кг, изглеждах слаб и след това не подписах.", сподели още Акселрод.
Цялото интервю можете да изгледате във видеото!
