Той е един от най-успешните спортисти на България. В началото на 90-те години е сред най-високоплатените лекоатлети в света. Тогава е световен шампион на 200 метра и най-бързият бял мъж на планетата.
В момента от спортната слава на Николай Антонов-Таланта няма и следа. Живее в родния си Разград. Пропилял парите си, загубил старите си приятели.
Днес е на 46, но е живял като за три живота. След спортната кариера, съдбата му е белязана от наркотици, побоища, опит за самоубийство, грабежи, престой в затвора и фатални жени.
„Сега съм пенсионер по болест доходите са ми доста малки, но се справям”, каза Антонов пред bTV.
През 1992-ра Таланта дава второто най-бързо постижение в историята на 200 метра в зала, побеждава легенда като Карл Люис, поставя рекорди и печели титли. По времето, когато се състезава е истинско страшилище на пистата. Наричат го просто – Таланта.
„Това прозвище ми го измислиха, защото при мен нещата се получаваха много по-лесно. Примерно, всички тренират два пъти, аз един път. Те правят 10 отсечки - аз три и бях по-добър от тях. До някъде ми завиждаха.”, споделя Таланта.
След като прекратява атлетическата си кариера Николай бързо слиза от върха. Следват редица от житейски грешки. Атлетът тотално се променя. Посяга към алкохола, започва да взима наркотици.
„След като се отказах от спорта просто не знаех на къде да тръгна. Много се лутах, не знаех къде и с какво да се занимавам, останах в София 2-3 години. Там не ми беше комфортно. Разведох се. За наркотиците какво да ви говоря. Не ги използвам вече 11 години, но все още има последствия. Остават ти в съзнанието.”, споделя Николай.
Антонов, който все още е национален рекордьор на 200 метра с 20.20 сек прави опит за самоубийство през 2003 година. След дълга борба за живот, докторите успяват да го спасят. Възстановяването му е трудно.
В следващите години Антонов често се замества в скандали. Докторите са категорични, че има психическо заболяване. В началото на 2011-та Tаланта попада в криминалните хроники за въоръжен грабеж на микробус с цигари и пари.
ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ С АНТОНОВ МОЖЕ ДА ВИДИТЕ ТУК:
„Това е една от най-големите ми грешки, която направих. Имах един приятел, който реши че ще направим бързо една работа. Дойдоха с една кола, отидохме да едно място, където получихме информация, оръжия. Беше голям екшън.”, разказва за обира Антонов.
Днес вече не живее на толкова бързи обороти. Приятелите му не са от спорта. Актьори са. С тях споделя ежедневието си. Най-често в кварталното заведение.
Бившият атлет трудно се съгласява да ни покаже медалите си. Най-ценните ги няма. Обяснява, че ги е дал на приятели, но скоро отново ще са при него. Моли да не снимаме в апартамента му. Срамува се, че е разхвърляно.
Бившият световен шампион е абсолютно олицетворение на максимата, че спорта много дава, но и много взима. Плещите на Николай се оказват крехки, за да понесат предизвикателства, които съдба изпраща на един много бързо забогатял шампион.
Днес е лесно да го съдим. Той е крадец, наркоман, побойник, но със сигурност не се е родил такъв.
Когато е сложил точка на атлетическия си живот е просто един младеж със слаб характер, който не е устоял на изкушенията на живота. И така стига до положението, в което е. Но дори сега след толкова много провали, не е загубил състезателния си дух. 11-годишната дъщеря му вдъхва сили, а той е амбициран да продължи. И мечтае, че всичко може да започне от начало.
